Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

съб - Намерени са 53 думи от търсенето
дъб - дъбът, дъба, мн. дъбове, (два) дъба, м. Едро широколистно дърво с нарязани листа, което ражда жълъди, а твърдата му дървесина се и...
зъб - зъбът, зъба, мн. зъби, (два) зъба, м. 1. Костно образувание, орган в устата на хора и животни, с помощта на чиято съвкупност се от...
пъб - пъбът, пъба, мн. пъбове, (два) пъба, м. Паб.
ръб - ръбът, ръба, мн. ръбове, (два) ръба, м. 1. Външен, издаден край на допиращи се (най-често под прав ъгъл) плоскости. Ръб на маса. Р...
съ- - представка — вж. с-.
съд - съдът, съда, мн. съдове, (два) съда, м. 1. Прибор, в който се поставят течности, храна и др. Цомакински съдове за храна. 2. Прибор...
сък - съкът, съка, мн. съкове, (два) съка, м. Диал. Твърда част от дърво или дървен материал, която е основа на клон; чеп, чвор.
съм - си, е, сме, сте, са, мин. св. бях, мин. прич. бил, несв. 1. Съществувам, има ме. Беше лято. 2. Намирам се, присъствам. Вчера бях н...
сън - сънят, съня, мн. сънища, (два) съня, м. 1. Само ед. Физиологическо състояние на покой, когато съзнанието не работи и волеви действ...
сър - неизм. 1. Почтително обръщение към мъж в някои англоезични страни. 2. Титла на човек от висшето общество в Англия.
със - предлог — вж. с.
същ - и същи, съща, също, мн. същи, прил. 1. Който е известен, познат, именно този. Видях същата кола преди два дни. Това е същата книга...
събор - мн. събори, (два) събора, м. 1. Лица, свикани да обсъдят важен въпрос. Църковен събор. 2. Местен празник на селище, манастир и др....
събуя - събуеш, мин. св. събух, мин. прич. събул, св. — вж. събувам.
събрат - мн. събратя, м. Човек, който споделя идеите, интересите, начина на живот на друг човек.
събера - събереш, мин. св. събрах, мин. прич. събрал, св. — вж. събирам.
съборя - събориш, мин. св. съборих, мин. прич. съборил, св. — вж. събарям.
събота - мн. съботи, ж. Ден от седмицата — след петък и преди неделя. // прил. съботен, съботна, съботна, мн. съботни. • Велика събота. Съб...
събудя - събудиш, мин. св. събудих, мин. прич. събудил, св. — вж. събуждам.
събарям - събаряш, несв. и съборя, св. 1. Какво/ кого. Свалям на земята, катурвам, повалям. Силният удар го събори от коня. Вятърът събори ш...
страници: 1 2 3
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: