мн. стожери, (два) стожера, м. 1. Истор. Кол в средата на
харман, за
който се връзва животното (кон, вол и др.), за да обикаля
около него при вършитба. 2. Прен.
Това, на което може да се разчита; сигурна опора, крепител, стълб. Той е стожер на българистиката в Полша.