| стел - Намерени са 18 думи от търсенето |
|---|
| стол - столът, стола, мн. столове и столове, (два) стола, м. Приспособление за сядане на един човек. Тапициран стол. |
| стек - стекът, стека, мн. стекове, (два) стека, м. Запечено на грил или в печка парче месо, обикн. говеждо или телешко; бифтек. |
| смел - смела, смело, мн. смели, прил. 1. Който е безстрашен, храбър, решителен. Смел войник. Смел борец. 2. Който съдържа или изразява бе... |
| степ - степта, мн. степи, ж. Затревено равно пространство върху вътрешноконтинентални територии със сух климат. Руска степ. // прил. степ... |
| стил - стилът, стила, мн. стилове, (два) стила, м. 1. В изкуството - система от елементи, които са подчинени на единна художествена закон... |
| стеля - стелеш, мин. св. стлах, мин. прич. стлал, несв. Остар. Стеля се. — стеля се. Разпръсвам се върху голяма площ и я покривам; разпрос... |
| кастел - мн. кастели, (два) кастела, м. Истор. Замък, крепост. |
| пастел - мн. пастели, (два) пастела м. 1. Мек цветен молив за рисуване. 2. Рисунка с такъв молив. |
| стелаж - мн. стелажи, (два) стелажа, м. 1. Рафт, етажерка. 2. Множество рафтове в складове, библиотеки за подреждане на материали, книги и ... |
| застеля - застелеш и застелиш, мин. св. застлах, мин. прич. застлал, св. — вж. застилам. |
| настеля - настелеш, мин. св. настлах, мин. прич. настлал, св. — вж. настилам. |
| постеля - мн. постели, ж. 1. Това, върху което се спи (дюшек, черга и др.). 2. Прен. Легло. |
| костелив - костелива, костеливо, мн. костеливи, прил. 1. Който има много кости. Костелива риба. 2. Който има издадени, изпъкнали кости. Косте... |
| пастелен - пастелна, пастелно, мн. пастелни, прил. 1. Който е изработен с пастел. Пастелна живопис. 2. Мек, светъл. Пастелни тонове. |
| постелка - мн. постелки, ж. Постеля. |
| разстеля - разстелеш, мин. св. разстлах, мин. прич. растлал, св. — вж. разстилам. |
| пестелив - пестелива, пестеливо, мн. пестеливи, прил. 1. Който умее да пести. Пестелива домакиня. 2. Прен. Малък, ограничен, слаб. Пестеливи ... |
| властелин - мн. властелини, м.Остар. Владетел, господар. |