стат - Намерени са 43 думи от търсенето |
стан - станът, стана, мн. станове, (два) стана, м. Остар. Лагер, бивак. Войнишки стан. |
сват - сватът, свата, мн. сватове, м. Разг. 1. Бащата на зет или снаха по отношение на родителите на син или дъщеря. 2. Роднина на зетя и... |
сган - сганта, само ед., ж. Пренебр. Сбирщина, тълпа, паплач. |
сдам - сдадеш, мин. св. сдадох, мин. прич. сдал, св. — вж. сдавам. |
скат - скатът, ската, мн. скатове, (два) ската, м. Склон, наклон. |
слаб - слаба, слабо, мн. слаби, прил. 1. Който има малка физическа_сила, мощ; изтощен, изнемощял, немощен, безсилен, анемичен. След болес... |
смая - смаеш, мин. св. смаях, мин. прич. смаял, св. — вж. смайвам. |
срам - срамът, срама, мн. срамове, (два) срама, м. 1. Само ед. Мъчително чувство на недоволство от себе си, предизвикано от съзнанието за... |
стаж - стажът, стажа, мн. стажове, (два) стажа, м. 1. Фиксиран период от време, през който новопостъпил работник, служител или студент се... |
стар - стара, старо, мн. стари, прил. 1. Който е преминал активната си възраст; възрастен. Стара жена. 2. Старчески. Видяха старите му оч... |
стая - мн. стаи, ж. Отделно помещение в жилище или в учреждение, което е оградено със стени и има врата. Гостна стая. // същ. умал. стаич... |
устат - устата, устато, мн. устати, прил. Разг. 1. Който е бъбрив, словоохотлив, общителен. 2. Пренебр. Който е заядлив, хаплив, зъбат. |
статив - мн. стативи, (два) статива, м. Приспособление за поставяне на уреди, апарати, музикални ноти и др.; стойка, подпора, поставка. Пос... |
статия - мн. статии, ж. 1. Сравнително кратко научно или публицистично съчинение по определен проблем, отпечатано във вестник, списание и д... |
статус - само ед. Положение, състояние. Висок обществен статус. Подобрявам статуса. Имам статус. Придобивам статус. |
статут - само ед. 1. Устав, правилник. 2. Положение, статус. |
статуя - мн. статуи, ж. Обемно художествено произведение, изсечено от мрамор, камък, издялано от дърво или отлято, което обикн. представляв... |
атестат - мн. атестати, (два) атестата.1. Свидетелство.2. Атестация. |
кръстат - кръстата, кръстато, мн. кръстати, прил. 1. Разг. Който има квадратна форма. Кръстата стая. 2. Който е пълен и нисък; квадратен. Ст... |
остатък - мн. остатъци, м. 1. Част от нещо, останала след ползването му като излишък. Остатъци от плат. 2. Само мн. Част, останала от нещо, ... |