| слу - Намерени са 85 думи от търсенето |
|---|
| слух - слухът, слуха, мн. слухове, (два) слуха, м. 1. Само ед. Способност у човека и животните да възприемат звук. Добър слух. Слаб слух.... |
| слуз - слузта, само ед., ж. Лигаво полутечно вещество, отделяно от живи организми. Изхвърля слуз от стомаха. Възпалената рана отделя слуз... |
| слуга - мн. слуги, м. 1. Лице, наето срещу заплащане да върши домашна или полска работа; прислужник, наемник. Той има двама слуги. 2. Прен... |
| служа - служиш, мин. св. служих, мин. прич. служил, несв. 1. Остар. Заемам длъжност, работя на служба. Дълги години е служил като секретар... |
| случа - случиш, мин. св. случих, мин. прич. случил, св. — вж. случвам. |
| служба - мн. служби, ж. 1. Постоянна работа, обикн. в учреждение, с определена заплата. На служба съм. Държавна служба. 2. Разг. Длъжност, ... |
| случай - случаят, случая, мн. случай, (два) случая, м. 1. Нещо, което се е случило; факт, явление. Досега няма случай на такова жестоко уби... |
| случка - мн. случки, ж. Случай, събитие, произшествие. Весела случка. |
| слушам - слушаш, несв. 1. Насочвам вниманието и настройвам слуха си да възприема нещо. Слушаш ли, като ти говоря, или си четеш вестника? Сл... |
| услуга - мн. услуги, ж. 1. Действие в полза или в изгода на друг (човек, учреждение и др.). Правя услуга. Моля за услуга. 2. Обикн. мн. Бит... |
| услужа - услужиш, мин. св. услужих, мин. прич. услужил, св. — вж. услужвам. |
| служещ - мн. служещи, същ. Лице, което е на служба (административна, помощна), не работник. |
| слухтя - слухтиш, мин. св. слухтях, мин. прич. слухтял, несв. 1. Напрягам слух да дочуя нещо; ослушвам се. Слухти прсд вратата да чуе какво... |
| заслуга - мн. заслуги, ж. Действие, с което дадено лице е допринесло за нещо, което има добри резултати. Има заслуги за създаване на универс... |
| заслужа - заслужиш, мин. св. заслужих, мин. прич. заслужил, св. — вж. заслугувам. |
| обслужа - обслужиш, мин. св. обслужих, мин. прич. обслужил, св. — вж. обслужвам. |
| наслука - нареч. 1. Както се случи, случайно. Позвъних наслуки на дясната врата. 2. Без план, без посока. Тръгнах наслука из града. |
| наслуки - нареч. — вж. наслука. |
| отслужа - отслужиш, мин. св. отслужих, мин. прич. отслужил, св. — вж. отслужвам. |
| послужа - послужиш, мин. св. послужих, мин. прич. послужил, св. — вж. послужвам. |