| сле - Намерени са 110 думи от търсенето |
|---|
| заслепявам - заслепяваш, несв. и заслепея, св. Започвам да ослепявам, зрението ми отслабва. |
| заслепение - само ед. Състояние на заслепен (във 2 знач.). Изпадам в заслепение. |
| напоследък - нареч. В последно време. Напоследък не идва вкъщи. |
| откъслечен - откъслечна, откъслечно, мн. откъслечни, прил. Който не е цялостен; частичен, несвързан. До него достигаха откъслечни фрази. // същ... |
| лекомислен - лекомислена, лекомислено, мн. лекомислени, прил. Който решава прибързано, не обмисля добре постъпките и думите си. |
| наследство - мн. наследства, ср. 1. Имущество, което след смъртта на собственика му преминава у друго лице. 2. Прен. Съвкупност от идейни, бито... |
| недомислен - недомислена, недомислено, мн. недомислени, прил. Който не е обмислен добре; погрешен, неправилен. Недомислено изказване. |
| необмислен - необмислена, необмислено, мн. необмислени, прил. Който не е обмислен. Необмислени действия. // същ. необмисленост, необмислеността... |
| изследване - мн. изследвания, ср. Научен труд, научно съчинение по даден въпрос. Публикуваха се сериозни изследвания върху замърсяването на око... |
| наследница - мн. наследници, ж. Жена наследник. |
| наследявам - наследяваш, несв. и наследя, св. 1. Какво. Получавам нещо в наследство от някого. Наследих две къщи от леля си. 2. Кого. Приемам и... |
| преследвам - преследваш, несв. 1. Кого/какво. Вървя по следите на човек или на животно, за да го уловя. Преследвам престъпник. Преследвам елен.... |
| преследвач - мн. преследвачи, м. Човек, който преследва някого или нещо. |
| разследвам - разследваш, несв.; какво. Задълбочено, в подробности проучвам, разглеждам, изучавам. Разследвам случая. |
| следовател - следователят, следователя, мн. следователи, м. Полицейски служител, който се занимава с разследване на престъпления. // прил. след... |
| самораслек - мн. самораслеци, (два) самораслека, м. Саморасляк. |
| следовница - мн. следовници, ж. Жена следовник; последователка. |
| слепешката - нареч. Слепешком. |
| двусмислен - двусмислена, двусмислено, мн. двусмислени, прил. Който се разбира или тълкува по два начина. Двусмислен израз. Двусмислен отговор.... |
| безсмислен - безсмислена, безсмислено, мн. безсмислени.1. Който е лишен от смисъл.2. Който няма основание; напразен.// нареч. безсмислено.// съ... |