| слав - Намерени са 33 думи от търсенето |
|---|
| слаб - слаба, слабо, мн. слаби, прил. 1. Който има малка физическа_сила, мощ; изтощен, изнемощял, немощен, безсилен, анемичен. След болес... |
| улав - улава, улаво, мн. улави, прил. Разг. Смахнат, странен, глупав. |
| слава - само ед. 1. Почетна известност с признаване заслугите, уменията на някого, заради които се ползва с уважение; популярност. Славата... |
| славя - славиш, мин. св. славих и славих, мин. прич. славил и славил, несв.; кого/какво. Отдавам почит, уважение, като допринасям за по-ши... |
| славей - славеят, славея, мн. славеи, (два) славея, м. Сива птичка с мелодичен глас и изящно пеене. Слушам песента на славея. // същ. умал.... |
| славен - славна, славно, мн. славни, прил. 1. Който е достоен за слава или се ползва със слава; прочут, знаменит, популярен, известен, беле... |
| славист - мн. слависти, м. Специалист по славистика. |
| възславя - възславиш, мин. св. възславих, мин. прич. възславил, св.— вж. възславям. |
| прославя - прославиш, мин. св. прославих, мин. прич. прославил, св. - вж. прославям. |
| прослава - само ед. Прославяне. Прослава на героите. |
| славянин - мн. славяни, м. Представител на голяма група близки по език, култура, бит и др. народности, населяващи източната и югоизточната ча... |
| славянка - мн. славянки, ж. Жена славянин. |
| безславен - безславна, безславно, мн. безславни.Позорен, жалък, безуспешен. Безславен край. |
| възславям - възславяш, несв. и възславя. св.Прославям. |
| обуславям - обуславяш, несв. и обусловя, св.; какво. 1. Поставям условие за изпълнението на някакво действие. 2. Ставам причина за нещо. Влага... |
| прославен - прославена, прославено, мн. прославени, прил. Който се ползва със слава; известен, знаменит, прочут. |
| прославям - прославяш, несв. и прославя, св.; какво/кого. Правя да придобие слава, известност; възвеличавам, възпявам. — прославям се/прославя... |
| славистка - мн. славистки, ж. Жена славист. |
| славослов - само ед. Славословие. |
| тщеславен - тщеславна, тщеславно, мн. тщеславни, прил. Който се стреми да изтъкне достойнствата си; славолюбив. // нареч. тщеславно. |