р---а- - Намерени са 30 думи от търсенето |
ръчкам - ръчкаш, несв.; какво/кого. Разг. Ръгам, мушкам, бода. Ръчкам огъня. Ръчкам го да се събуди. |
ръгвам - ръгваш, несв. и ръгна, св. 1. Какво. Ръгам един път или поединично. 2. Диал. Тръгвам, впускам се, затичвам се. Ръгнах да я гоня. |
ръфвам - ръфваш, несв. и ръфна, св.; какво/кого. Ръфам един път или поединично. |
ръчвам - ръчваш, несв. и ръчна, св.; какво/кого. Ръчкам един път или поединично. |
рабфак - мн. рабфакове, (два) рабфака, м. Истор. В близкото минало — специален факултет за предварително обучение на работници за влизане в... |
радвам - радваш, несв.; кого. Предизвиквам, доставям радост, удоволствие. Радвам майка си. — радвам се. 1. Изпитвам радост; радостен съм, в... |
раждам - раждаш, несв. и родя, св. 1. Добивам рожба, ставам майка. Роди вчера. Роди го в неделя. 2. За растение, почва — давам плод. Ябълка... |
разгар - само ед. Най-усиленият момент от една дейност, връхната и точка; кипеж. Разгар на жътвата. |
раздам - раздадеш, мин. св. раздадох, мин. прич. раздал, св. — вж. раздавам. |
разказ - мн. разкази, (два) разказа, м. 1. Разказване (на някаква случка). Чух разказа му. 2. Спец. Късо художествено произведение в проза,... |
разлат - разлага, разлато, мн. разлати, прил. Плитък и широк. Разлата чиния. |
разлая - разлаеш, мин. св. разлаях, мин. прич. раз-лаял, св. — вж. разлайвам. |
размах - само ед.1. Размахване. 2. Прен. Сила, широта, обхват, предприемчивост. Работи с размах. |
разсад - само ед. Поникнали нагъсто млади стръкчета от културно растение, които после се пресаждат. |
раиран - раирана, раирано, мн. раирани, прил. Който е на райета. Раиран костюм. |
реввам - ревваш, несв. и ревна, св. Внезапно започвам да рева, надавам рев. |
реглан - само ед. Вид кройка за ръкав, при която той започва от яката. |
резбар - резбарят, резбаря, мн. резбари, м. Човек, който резбова. // същ. резбарство, ср. |
реотан - мн. реотани, (два) реотана, м. 1. Спец. Само ед. Специална метална сплав за жици за електрически нагреватели. 2. Жица от такава сп... |
реснар - реснарят, реснаря, мн. реснари, м. Занаятчия, който прави ресни (за мебели, завеси и др.). |