| рррррррр - Намерени са 4860 думи от търсенето |
|---|
| размисъл - мн. размисли, м. Задълбочено обмисляне, премисляне. Откъсна ме от размислите ми. |
| разоръжа - разоръжиш, мин. св. разоръжих, мин. прич. разоръжил, св. — вж. разоръжавам. |
| разпъвам - разпъваш, несв. и разпъна, св. 1. Какво. Обтягам, изпъвам, дърпам в различни посоки; разстилам, разтеглям. Разпъвам тесто. 2. Кого... |
| разпътен - разпътна, разпътно, мн. разпътни, прил. Остар. Безпътен, развратен. // същ. разпътство, ср. |
| разсъдък - само ед. Способност да се мисли, да се разсъждава; ум, разум. Помрачен разсъдък. |
| разсърдя - разсърдиш, мин. св. разсърдих, мин. прич. разсърдил, св. — вж. разсърдвам. |
| разтръбя - разтръбиш, мин. св. разтръбих, мин. прич. разтръбил, св. — вж. разтръбявам. |
| разтъпча - разтъпчеш, мин. св. разтъпках, мин. прич. разтъпкал, св. — вж. разтъпквам. |
| разтърва - разтървеш, мин. св. разтървах, мин. прич. разтървал, св. — вж. разтървавам. |
| разтърся - разтърсиш, мин. св. разтърсих, мин. прич. разтърсил, св. — вж. разтърсвам. |
| разцъфна - разцъфнеш, мин. св. разцъфнах, мин. прич. разцъфнал, св. — вж. разцъфвам. |
| разцъфтя - разцъфтиш, мин. св. разцъфтях, мин. прич. разцъфтял, св. — вж. разцъфтявам. |
| рахатлък - само ед. Спокойствие, охолство, блаженство, безгрижие; рахат. |
| реализъм - само ед. 1. Разбиране на нещата, основано на съществуващи в действителността връзки, факти и др. 2. В изкуството — метод за пресъз... |
| ръждясам - ръждясаш, св. — вж. ръждясвам. |
| ръкавели - само мн. Ушити от плат полуръкави, които се поставят върху ръкава на дрехата за предпазване при писарска работа. |
| ръководя - ръководиш, мин. св. ръководих, мин. прич. ръководил, несв.; какво/ кого. 1. Начело съм на нещо, направлявам някаква дейност; ог-ла... |
| ръченица - обикн. ед. Бърз български национален танц с приклякания и подскоци в неравноделен такт, както и музиката към него. |
| сарказъм - мн. сарказми, (два) сарказъма, м. 1. Само ед. Присмех, язвителност, жлъч. Говори със сарказъм. 2. Злобна язвителна бележка. Вмятам... |
| спътница - мн. спътници, ж. Жена спътник (в 1 знач.). |