ръководиш, мин. св. ръководих, мин. прич. ръководил, несв.; какво/
кого. 1.
Начело съм на
нещо,
направлявам някаква
дейност; ог-лавявам,управлявам. Ръководя събрание. Ръководя хората. 2. Причина съм за нещо. Егоизмът му го ръководи. — ръководя се. Действам в съгласие с нещо или по причина на нещо. Ръководя се от основни принципи.