| рррррррр - Намерени са 4860 думи от търсенето |
|---|
| щамповам - щамповаш, несв.; какво. 1.В техниката - обработвам метали в горещо състояние чрез налягане на чук или преса в специални форми, (ща... |
| щампосам - щампосаш, св. - вж щампосвам. |
| щрихирам - щрихираш, несв. и св. Щриховам. |
| щриховам - щриховаш, несв.; какво. Изпълвам с щрихи фигура, чертеж, топографска карта, за да означа нещо. |
| щурмовак - мн. щурмоваци, м. Войник или офицер от щурмова част. // прил. щурмовашки, щурмовашка, щурмовашко, мн. щурмовашки. |
| щурмувам - щурмуваш, несв. и св.; какво. 1.Извършвам щурм, атакувам. 2.Прен. Стремя се усилено да постигна успех, майсторство, слава. Щурмува... |
| юбилярка - мн. юбилярки, ж. Жена юбиляр. |
| югозапад - само ед. Посока на света между юг и запад. От югозапад в страната ще нахлуе топъл въздух. Тръгвам на югозапад. // прил. югозападен... |
| юрвам се - юрваш се, несв. и юрна се, св. Разг. 1. Хуквам стремително, впускам се, спускам се. Юрнах се из града да търся квартира. Юрнаха се... |
| ябанджия - мн. ябанджии, м. Диал. Човек, който е от друго селище; другоселец, преселник. //прил. ябанджийски, ябанджийска, ябанджийско, мн. я... |
| ортоепия - само ед. Правоговор. // прил. ортоепичен, ортоепична, ортоепично, мн. ортоепични. |
| осведомя - осведомиш, мин. св. осведомих, мин. прич. осведомил, св. — вж. осведомявам. |
| освободя - освободиш, мин. св. освободих, мин. прич. освободил, св. — вж. освобождавам. |
| осиротея - осиротееш, мин. св. осиротях, мин. прич. осиротял, св. — вж. осиротявам. |
| оскверня - оскверниш, мин. св. оскверних, мин. прич. осквернил, св. — вж. осквернявам. |
| осмостен - мн. осмостени, м. Геометрическо тяло, оградено с осем стени. |
| ответник - мн. ответници, м. Спец. Лице, срещу което е предявен съдебен иск. |
| отвлечен - отвлечена, отвлечено, мн. отвлечени, прил. 1. Представен теоретически, в обобщение, далечен от сетивата; абстрактен. Отвлечена тео... |
| отговоря - отговориш, мин. св. отговорих, мин. прич. отговорил, св. — вж. отговарям. |
| отдушник - мн. отдушници, (два) отдушника, м. 1. Отвор за пречистване на въздуха в помещение. 2. Прен. Това, което дава възможност да се изле... |