рек - Намерени са 138 думи от търсенето |
корекция - мн. корекции, ж. 1. Само ед. Поправяне на печатни или правописни грешки в печатан текст. Правя корекция на текст. 2. Отбелязана в ... |
пореквам - порекваш, несв. и порека, св.; какво, на кого. Разг. Опитвам се да кажа нещо на някого или му казвам малко, като на шега; подхвърл... |
предрека - предречеш, мин. св. предрекох, мин. прич. предрекъл, св. — вж. предричам. |
прекален - прекалена, прекалено, мн. прекалени, прил. Който е повече от нормалното, от приетото. Прекалена учтивост. Прекалено самочувствие. ... |
прекарам - прекараш, св. — вж. прекарвам. |
прекопая - прекопаеш, мин. св. прекопах, мин. прич. прекопал, св. — вж. прекопавам. |
прекратя - прекратиш, мин. св. прекратих, мин. прич. прекратил, св. -— вж. прекратявам. |
прекрача - прекрачиш, мин. св. прекрачих, мин. прич. прекрачил, св. — вж. прекрачвам. |
ректорат - само ед. Административно ръководство на висше учебно заведение, заедно с ректора, както и сградата, в която то се помещава. |
упреквам - упрекваш, несв. и упрекна, св.; кого. Укорявам, обвинявам, натяквам. Упреквам го в изневяра. - упреквам се/упрекна се. Упреквам се... |
преклоня - преклониш, мин. св. преклоних, мин. прич. преклонил, св. — вж. прекланям. |
рекетьор - мн. рекетьори, м. Човек, който участва в рекет. |
директен - директна, директно, мн. директни, прил. 1. Който е свързан направо с нещо, без посредник. Директен разговор. 2. Който се предава в... |
реквизит - само ед. Предмети, необходими за театрална постановка. |
анорексия - (гр. anorexia)Мед. Загуба на апетит. Противоп. булимия. |
директива - мн. директиви, ж. Указание на висшестоящ орган към подчинените му. |
прекръстя - прекръстиш, мин. св. прекръстих, мин. прич. прекръстил, св. — вж. прекръствам. |
прекъсвам - прекъсваш, несв. и прекъсна, св. 1. Какво. Разделям на два (или повече) къса нещо дълго и тънко — конец, въже, жица и др. 2. Какво... |
прекъсвач - мн. прекъсвачи, (два) прекъсвача, м. Приспособление за прекъсване на електрическия ток по веригата. |
коректура - мн. коректури, ж. 1. Дейност на коректор. Правя първа коректура. Поправих грешките на първа коректура. 2. Лист с набран текст, вър... |