рек - Намерени са 138 думи от търсенето |
рекет - само ед. Изнудване за заплащане срещу обещание за охрана, осъществявано от престъпна групировка, понякога обвързана с лица от орга... |
врекна - врекнеш, мин. св. врекнах, мин. прич. врекнал, св.- вж. вряквам. |
зарека - заречеш, мин. св. зарекох, мин. прич. зарекъл, св. — вж. заричам. |
бъбрек - мн. бъбреци, (два) бъбрека.Вътрешен чифтен орган, чрез който се отделя урината от кръвта.// прил. бъбречен. |
обрека - обречеш, мин. св. обрекох, мин. прич. обрекъл, св. — вж. обричам. |
изрека - изречеш, мин. св. изрекох, мин. прич. изрекъл, св. — вж. изричам. |
крекна - крекнеш, мин. св. крекнах, мин. прич. крекнал, св. — вж. кряквам. |
нарека - наречеш, мин. св. нарекох, мин. прич. нарекъл, св. — вж. наричам. |
нащрек - нареч. Напрегнато, с повишено внимание, в очакване на опасност. Сърната застана нащрек след тихото шумолене. |
отрека - отречеш, мин. св. отрекох, мин. прич. отрекъл, св. — вж. отричам. |
порека - поречеш, мин. св. порекох, мин. прич. порекъл. св. — вж. пореквам. |
рекорд - мн. рекорди, (два) рекорда, м. Най-високо постижение в някоя област, обикн. в спорта. Световен рекорд. // прил. рекорден, рекордна... |
ректор - мн. ректори, м. Ръководител на висше учебно заведение. // прил. ректорски, ректорска, ректорско, мн. ректорски. |
ректум - само ед. Краят на дебелото черво; право черво. |
геврек - мн. гевреци, (два) геврека, м.Тънък сух кравай от варено и изпечено тесто.// същ. умал. геврече, мн. гевречета, ср |
прекис - мн. прекиси, (два) прекиса, м. Спец. Химическо съединение с възможно най-голямо количество кислород. |
въпреки - предлог.За означаване на противодействащо обстоятелство. Въпреки неприятностите той не губеше настроението си.• Въпреки че. Съюз. ... |
съсирек - мн. съсиреци, (два) съсирека, м. Парче съсирена кръв. Гърдите го боляха и често плюеше съсиреци. |
напреки - и напряко нареч. 1. По посока на ширината, а не по дължината, или по посока на диагонала. Легнал напреки на леглото. 2. По най-къс... |
прекадя - прекадиш, мин. св. прекадих, мин. прич. прекадил, св. — вж. прекадявам. |