рад - Намерени са 201 думи от търсенето |
кираджийски - кираджийска, кираджийско, мн. кираджийски, прил. Който се отнася до кираджия. • Като кираджийски кон. Разг. По навик, без да мисля... |
нарадвам се - нарадваш се, св.; на какво/ на кого. Радвам се на нещо до пълно насищане. Не мога да се нарадвам на подаръците, които получих. |
ретрограден - ретроградна, ретроградно, мн. ретроградни, прил. Който е против напредъка, прогреса; назадничав. // същ. регроградност, ретроградн... |
радиационен - радиационна, радиационно, мн. радиационни, прил. Който е свързан с радиация. Радиационни поражения. |
радиоапарат - мн. радиоапарати, (два) радиоапарата, м. Апарат за приемане на радиовълни; радиоприемник. |
радиометрия - само ед. 1. Дял от физиката, който се занимава със средствата и начините за измерване на лъчистата енергия. 2. Спец. Начин за търс... |
радиотехник - мн. радиотехници, м. Специалист по радиотехника. |
радиоуредба - само ед. Апаратура за приемане и усилване на радиосигнали с цел озвучаване на големи помещения, селища и др. |
страдалница - мн. страдалници, ж. Страдалка. |
страдателен - страдателна, страдателно, мн. страдателни, прил. Спец. За глаголни форми — който показва, че действието се търпи от глаголното лиц... |
градинарство - само ед.Занятие, поминък на градинар. Занимавам се с градинарство. |
градобитнина - само ед.Това, което е унищожено, повредено от град. |
извънградски - извънградска, извънградско, мн. извънградски, прил. 1. Който е вън от рамките или от административните предели на града, но близо ... |
мандраджийка - мн. мандраджийки, ж. Жена мандраджия. |
парадоксален - парадоксална, парадоксално, мн. парадоксални, прил. Който съдържа парадокс; невероятен, странен. // същ. парадоксалност, парадокса... |
подкрадна се - подкраднеш се, мин. св. подкраднах се, мин. прич. подкраднал се, св. — вж. подкрадвам се. |
радиолокация - само ед. Определяне местоположението на обектите чрез облъчване с радиовълни. |
радиотерапия - само ед. Лекуване с радиоактивни елементи. |
радиоактивен - радиоактивна, радиоактивно, мн. радиоактивни, прил. Който проявява радиоактивност. Радиоактивен елемент. |
радиолечение - мн. радиолечения, ср. Лечение чрез радиоактивно облъчване. |