| рад - Намерени са 201 думи от търсенето |
|---|
| радиус - обикн. ед. 1. Спец. В геометрията - права линия, която съединява центъра с коя да е точка от окръжност или от повърхността на къл... |
| радвам - радваш, несв.; кого. Предизвиквам, доставям радост, удоволствие. Радвам майка си. — радвам се. 1. Изпитвам радост; радостен съм, в... |
| радика - само ед. Растение глухарче. |
| радио- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до радио, напр.: радиолампа, радиопредаване, радиовръзка, радиосиг... |
| радист - мн. радисти, м. Радиотелеграфист. |
| радост - радостта, мн. радости, ж. 1. Само ед. Чувство на вътрешно задоволство, удоволствие, което се изразява с вълнение, възбуда. Голяма ... |
| сграда - мн. сгради, ж. Архитектурно съоръжение — постройка, здание. Чакай ме пред сградата до театъра. |
| тирада - мн. тиради, ж. Задъхано словоизлияние, обикн. празнословно. Произнасям тиради. Изслушвам дълги тиради. |
| градиво - само ед.Това, което има градивна функция и/или служи за градеж. |
| градина - мн. градини, ж.1. Място, където се отглеждат растения, цветя, зеленчуци, овощни дървета. Зеленчукова градина. Овощна градина.2. Па... |
| градище - мн. градища, ср.Място, където има развалини, останки от древни постройки, крепости. |
| естрада - мн. естради, ж. 1. Издигнато място, обикн. на открито, за изпълнение (на артисти, оркестри, оратори и др.) пред публика. 2. Разг. ... |
| забрадя - забрадиш, мин. св. забрадих, мин. прич. забрадил, св. — вж. забраждам. |
| заградя - заградиш, мин. св. заградих, мин. прич. заградил, св. — вж. заграждам. |
| изградя - изградиш, мин. св. изградих, мин. прич. изградил, св. - вж. изграждам. |
| изкрада - изкрадеш, мин. св. изкрадох, мин. прич. изкрал, св. — вж. изкрадвам. |
| съградя - съградиш, мин. св. съградих, мин. прич. съградил, се. — вж. съграждам. |
| крадльо - мн. крадльовци, м. Мъж, който е склонен да краде на дребно. Той е голям крадльо. |
| обградя - обградиш, мин. св. обградих, мин. прич. обградил, св. — вж. обграждам. |
| крадлив - крадлива, крадливо, мн. крадливи, прил. 1. Който е склонен към кражби. Крадлива жена. Крадливата сврака. 2. Който е тих, таен, кат... |