| п---- - Намерени са 307 думи от търсенето |
|---|
| порив - мн. пориви, (два) порива, м. 1. Внезапна проява на чувство, желание; стремеж, устрем. Благороден порив. 2. Внезапно усилване на вя... |
| пукот - само ед. Шум от пукане. |
| перон - мн. перони, (два) перона, м. Площадка за пътници на железопътна гара или на станция на метро. Целият перон беше изпълнен с пос-рещ... |
| пиков - пикова, пиково, мн. пикови, прил. Натоварен, затруднен. Пиков час в уличното движение. Пиково положение. |
| пикоч - пикочта, само ед., ж. Течност, която се отделя от бъбреците; урина. // прил. пикочен, пикочна, пикочно, мн. пикочни. Пикочен мехур... |
| пилон - мн. пилони, (два) пилона, м. Колона, стълб с различно предназначение. На пилона се вееше българското знаме. |
| пилот - мн. пилоти, м. 1. Летец, който управлява летателен апарат. 2. Водач на състезателен автомобил. Пилот от "Формула 1". // ... |
| пипон - мн. пипони, (два) пипона, м. Диал. Пъпеш. |
| пиро- - Първа част на сложни думи със значение за отношение към огън, горещина, топлина, температура, напр.: пирогравюра, пироелектричеств... |
| пиров - пирова, пирово, мн. пирови, прил. • Пирова победа. Успех, получен след много жертви; по-скоро поражение, загуба. |
| пирон - мн. пирони, (два) пирона, м. Гвоздей. |
| питон - мн. питони, (два) питона, м. Голяма тропическа неотровна змия. |
| пищов - мн. пищови, (два) пищова, м. 1. Разг. Пистолет. 2. Жарг. Предварително подготвен лист за преписване (по време на изпит). • На гол ... |
| плодя - плодиш, мин. св. плодих, мин. прич. плодил, несв. Създавам, пораждам. — плодя се. Размножавам се, развъждам се. Зайците се плодят ... |
| плонж - плонжът, плонжа, мн. плонжове, (два) плонжа, м. 1. Хвърляне във вода, гмурване. 2. Хвърляне като във вода на спортист, за да улови... |
| побия - побиеш, мин. св. побих, мин. прич. побил, св. — вж. побивам. |
| побой - побоят, побоя, мн. побои, (два) побоя, м. Бой (в 1 знач.) с голяма сила над някого. Оживя след голям побой. |
| повей - повеят, повея, мн. повеи, (два) повея, м. Обикн. ед. Леко движение на въздуха; полъх. |
| повет - мн. повети, (два) повета, м. 1. Увивно горско растение с жилави стъбла и бели цветове. 2. Диал. Хмел. |
| повея - повееш, мин. св. повях, мин. прич. повял, св. — вж. повявам. |