| прич - Намерени са 29 думи от търсенето |
|---|
| пръч - пръчът, пръча, мн. пръчове, (два) пръча, м. Нескопен козел. |
| брич - бричът, брича, само ед. или бричове само мн.Вид панталони, широки до коленете а надолу съвсем тесни, които обикн. се носят с ботуш... |
| при- - представка. I. В състава на глаголи със значение: 1. Довеждане на движението до крайната цел, до определено място,"като се на... |
| приз - призът, приза, мн. призове, (два) приза, м. Награда. |
| причеша - причешеш, мин. св. причесах, мин. прич. причесал, св. - вж. причесвам. |
| причина - мн. причини, ж. 1. Явление, което обуславя възникването на друго явление. Изяснявам причините за пожара. 2. Основание, предлог за ... |
| причиня - причиниш, мин. св. причиних, мин. прич. причинил, св. — вж. причинявам. |
| причакам - причакаш, св. — вж. причаквам. |
| прическа - мн. прически, ж. Придадена чрез причесване или подстригване форма на коса. |
| причестя - причестиш, мин. св. причестих, мин. прич. причестил, св. — вж. причестявам. |
| причисля - причислиш, мин. св. причислих, мин. прич. причислил, св. — вж. причислявам. |
| причастен - причастна, причастно, мн. причастни, прил. Който взема участие в нещо; съпричастен. |
| причаквам - причакваш, несв. и причакам, св. 1. Кого. Чакам някого да дойде при мен. 2. Кого! какво. Тайно чакам човек или животно, за да го с... |
| причастие - мн. причастия, ср. Спец. В църквата — вино и просфора, които ритуално се дават като символ на общение с бога. Свето причастие. |
| причесвам - причесваш, несв. и причеша, св.; какво. Оправям коса с гребен; сресвам, вчесвам. |
| причудлив - причудлива, причудливо, мн. причудливи, прил. Странен, чуден, нереален, фантастичен. Причудливи скали. |
| причинявам - причиняваш, несв. и причиня, св.; какво. 1. Ставам причина за нещо; предизвиквам (във 2 знач.). 2. Нанасям, сторвам. Причинявам ще... |
| причува ми - (или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и причуе ми се, св.; безл. Струва ми се, че чувам нещо. |
| причинност - причинността, само ед., ж. Връзка между явленията, като едно от тях е причина за друго. |
| причинител - причинителят, причинителя, мн. причинители, м. Този, който причинява нещо. Причинител на болест. |