прич - Намерени са 29 думи от търсенето |
съпричастен - съпричастна, съпричастно, мн. съпричастни, прил. Който има непосредствено отношение към нещо или участва в него. Той също е съприч... |
причестявам - причестяваш, несв. и причестя, се.; кого. Давам причастие. — причестявам се/ причестя се. Приемам причастие. |
причислявам - причисляваш, несв. и причисля, св.; какво/ кого. към какво/ към кого. Включвам в числото на други подобни; добавям. Причислявам те... |
деепричастие - мн. деепричастия, ср. Спец. В граматиката — неизменяема глаголна форма, която притежава глаголни и наречни признаци. |
първопричина - само ед. Основна, най-важна причина. |
причинителка - мн. причинителки, ж. Жена причинител. |
причуе ми се - мин. св. причу ми се, мин. прич. причуло ми се, св. — вж. причува ми се. |
причернее ми - мин. св. причерня ми, мин. прич. причерняло ми, св. — вж. причернява ми. |
причернява ми - (или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и причернее ми, св.; безл. 1. Става ми черно, тъмно пред очите; притъмнява ми. Причерня ми от б... |