| пи - Намерени са 658 думи от търсенето |
|---|
| епилепсия - само ед. Спец. В медицината — хронично заболяване с внезапни припадъци и загуба на съзнанието. |
| епилептик - мн. епилептици, м. Лице, което страда от епилепсия. // прил. епилептичен, епилептична, епилептично, мн. епилептични. Епилептичен п... |
| приспивен - приспивна, приспивно, мн. приспивни, прил. Който приспива; приспивателен. Приспивна песен. |
| пискюллия - неизм., мн. пискюллии, прил. Който е с пискюл. |
| алпинистка - мн. алпинистки.Жена алпинист. |
| аспирантка - мн. аспирантки.Жена аспирант. |
| амфикарпия - (по амфи- + гр. karpos 'плод')Бот. Образуване върху едно растение на плодове от два вида.// Прил. амфикарпичен и амфикар... |
| апикултура - (фр. apiculture по лат. apis 'пчела' + cultura 'отглеждане')Книж. Пчеларство. |
| апиретичен - (нлат. apyreticus по а-+ гр. pyretos 'треска')Мед. Който е без повишена температура. |
| възпитаник - мн. възпитаници, м.1. Този, когото възпитавам, уча. Ето го моя възпитаник. Той е мой възпитаник.2. Лице, което е получило или полу... |
| възпитавам - възпитаваш, несв. и възпитам, св.1. Кого/какво. Системно въздействам, влияя, за да формирам нечии характер. Мислех си, че съм успя... |
| възпитание - само ед.1. Системно въздействие върху някого (обикн. дете) с цел да се формира характерът му. Не подлежи на възпитание.2. Навици з... |
| възпитател - възпитателят, възпитателя, мн. възпитатели, м.1. Човек, който се занимава с възпитанието на някого. Не ставам за възпитател.2. Лиц... |
| групировка - мн. групировки, ж.1. Групиране.2. Група (във 2 знач.) от хора. |
| допитам се - допиташ се, св. — вж. допитвам се. |
| доспива ми - (или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и доспи ми се, св.; безл. Внезапно ме обхваща неудържимо желание да спя. |
| екипировка - само ед. 1. Екипиране. 2. Дрехите и принадлежностите като цяло, необходими за работата на един екип (в 1 и 2 знач.). |
| епиграфика - само ед. Наука за разчитане и тълкуване на древните надписи. |
| звукозапис - само ед. Записване на реч или на музика със специален апарат, на лента и под., за да може да се възпроизвежда; запис. Студио за зв... |
| инспирация - мн. инспирации, ж. 1. Подбуждане, подстрекаване. Убийството е по негова инспирация. 2. В медицината - вдишване. |