Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

пи - Намерени са 658 думи от търсенето
пипета - мн. пипети, ж. Стъклена тръбичка с каучуково приспособление или с разширение в средата за отмерване на течности; капкомер, гутатор...
пипкав - пипкава, пипкаво, мн. пипкави, прил. 1. За птица — болен от пипка. 2. За човек — бавноподвижен, несръчен. // същ. пипкавост, пипка...
пираня - мн. пирани, ж. Вид много хищна риба.
пирога - мн. пироги, ж. Дълга тясна лодка, използвана от населението в Океания.
писана - мн. писани, ж. Гальовно за котка. Нашата писана е много кротка.
пискам - пискаш, несв. 1. Издавам писък. 2. Плача или пея с писък. 3. Разг. Карам се. Не ми пискай!
писоар - мн. писоари, (два) писоара, м. Мъжка тоалетна чиния за ходене по малка нужда.
пиукам - пиукаш, несв. 1. За малко пиле или птиче — издавам писклив звук. 2. Писукам.
разпис - само ед. Разпределение на учебни знания във висши учебни заведения по дни и часове.
разпит - мн. разпити, (два) разпита, м. Разпитване (обикн. в полицията).
рапира - мн. рапири, ж. Вид (спортна) сабя, с четириръбесто тънко тяло и с остър връх.
рапица - само ед. Маслодайно растение с жълти кичести цветове. // прил. рапичен, рапична, рапично, мн. рапични. Рапично масло.
репица - само ед. Вид маслодайно растение, подобно на рапица. // прил. репичен, репична, репично, мн. репични. Репично масло.
спирам - спираш, несв. и спра, св. 1. Преставам да се движа, да действам, да работя. Автобусът спира на спирката. Телефонът спря да звъни. ...
спипам - спипаш, св. — вж. спипвам.
спирка - мн. спирки, ж. 1. Специално определено място за спиране на автобус, трамвай и др. 2. Малка железопътна гара. 3. Разг. Спиране. Пра...
спичам - спичаш, несв. и спека, св.; какво. Правя да стане твърд, сух. Слънцето е спекло земята. — спичам се/спека се. Ставам сух, твърд, с...
чорапи - чорап, м. Част от облеклото — изделие, което се обува върху краката. Дълги чорапи. Бели къси чорапи. Копринени чорапи. // същ. ума...
пиколо - само ед. Прислужник за дребни поръчки в хотел, ресторант и др.
пионер - мн. пионери, м. 1. Човек, който пръв прониква в някаква територия. 2. Прен. Човек, който слага началото на изследване. Пионери в к...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: