мн. панегирици, (два) панегирика, м. 1. Вид литературно
произведение, в което се възхвалява изтъкнато държавно
лице (в гръцката и римската
литература) или църковен
деятел,
светец. 2. Прен. Прекалена похвала, славо-словие, незаслужена възхвала. // прил. панегиричен, панегирична, панегирично, мн. панегирични.