| отл - Намерени са 40 думи от търсенето |
|---|
| отличен - отлична, отлично, мн. отлични, прил. 1. Много добър, превъзходен. Отличен спортист. 2. Безупречен, безпроблемен. Отлично здраве. О... |
| отличие - мн. отличия, ср. 1. Остар. Отлика. 2. Най-висок успех в учението. Взех изпита с отличие. 3. Награда. Получил е няколко международн... |
| отлъчвам - отлъчваш, несв. и отлъча, св. 1. Какво. Отделям животни от общото стадо. 2. Кого/ какво. Отделям малко дете или животно от майка м... |
| отлепвам - отлепваш, несв. и отлепя, св.; какво. Отделям нещо залепено. Отлепи марката от плика. — отлепвам се/отлепя се. 1. Отделям се, разл... |
| работлив - работлива, работливо, мн. работливи, прил. Който обича да работи, да се труди; трудолюбив, работен. Работлива невеста. // същ. раб... |
| отличник - мн. отличници, м. 1. Учещ, който има отличен успех. 2. Първенец. |
| похотлив - похотлива, похотливо, мн. похотливи, прил. Който е изпълнен с похот. Похотлив поглед. Похотлив човек. // същ. похотливост, похотли... |
| щекотлив - щекотлива, щекотливо, мн. щекотливи, прил. Който е труден, деликатен и изисква особено внимание и такт. Щекотлива тема. Щекотлив в... |
| неотлъчен - неотлъчна, неотлъчно, мн. неотлъчни, прил. Който не се отлъчва; постоянен. Болестите са неотлъчен спътник на бедността. |
| котловина - мн. котловини, ж. Ниско поле между планински възвишения. Селото се намира в котловина. // прил. котловинен, котловинна, котловинно... |
| неотложен - неотложна, неотложно, мн. неотложни, прил. Който не може да се отложи; спешен, срочен, належащ. Неотложни дела. // същ. неотложнос... |
| отличавам - отличаваш, несв. и отлича, св. 1. Какво, от какво. Правя разлика между две неща; различавам, разграничавам. 2. Какво/кого. Отделям... |
| отлежавам - отлежаваш, несв. и отлежа, св. За вино и др. продукти — престоявам до придобиване на необходимите качества. Виното отлежава в дълб... |
| отлетявам - отлетяваш, несв. Отлитам. |
| отличничка - мн. отличнички, ж. Жена отличник. |
| самоотлъчка - мн. самоотлъчки, ж. Самоотлъчване. |
| отличителен - отличителна, отличително, мн. отличителни, прил. Който служи за отлика. Отличителен белег. |
| словоохотлив - словоохотлива, словоохотливо, мн. словоохотливи, прил. Който обича да говори много; приказлив, бъбрив. // същ. словоохотливост, сл... |
| самоотлъча се - самоотлъчиш се, мин. св. самоотлъчих се, мин. прич. самоотлъчил се, св. — вж. самоотлъчвам се. |
| самоотлъчвам се - самоотлъчваш се, несв. и самоотлъча се, св. Напускам без разрешение работа, служба, пост, казарма. // същ. самоотлъчване, ср. |