ота - Намерени са 121 думи от търсенето |
флота - мн. флоти, ж. Флот. |
белота - само ед.Свойство на бял. |
висота - мн. висоти, ж.1. Само мн. Висини.2. Само ед. Висока степен, високо равнище. Той се издига до висотата на народен поет.• На висота.... |
голота - само ед.1. Състояние на гол.2. Прен. Неприкритост, същина, същност. Лъсна цялата голота. |
събота - мн. съботи, ж. Ден от седмицата — след петък и преди неделя. // прил. съботен, съботна, съботна, мн. съботни. • Велика събота. Съб... |
тъпота - само ед. Тъпост, тъпоумие. |
котана - мн. котани, ж. Котка. |
лекота - само ед. 1. Сръчност, ловкост, леснина. С лекота върши всичко. Решавам задачи с лекота. 2. Чувство на душевно спокойствие. Лекота... |
лошота - само ед. Проява на лош. |
омотая - омотаеш, мин. св. омотах, мин. прич. омотал, св. — вж. омотавам. |
пехота - мн. пехоти, ж. Род войска, която се придвижва пеша — основна бойна сила в армията. • Морска пехота. Част от военноморските сили, к... |
потаен - потайна, потайно, мн. потайни, прил. 1. Който е скрит, не се вижда. Потайна доба. 2. Който крие нещо, не споделя. Потаен човек. |
работа - мн. работи, ж. 1. Физическа или умствена дейност за произвеждането на нещо; труд, занятие. Домакинска работа. 2. Професия, длъжнос... |
реотан - мн. реотани, (два) реотана, м. 1. Спец. Само ед. Специална метална сплав за жици за електрически нагреватели. 2. Жица от такава сп... |
смотан - смотана, смотано, мн. смотани, прил. Разг. Пренебр. 1. Който е неугледен, невзрачен; глуповат. Смотан човек. 2. Който е некачестве... |
стотак - мн. стотаци, (два) стотака, м. Разг. Сто лева. Дай един стотак! |
самота - само ед. 1. Уединение, прекарване без други хора. Живее в самота. Прекара една година в самота. 2. Отсъствие на хора, на живи съще... |
сивота - само ед. 1. Сив цвят. 2. Прен. Еднообразие, незабележимост, скука. Сивотата на ежедневието. |
сирота - мн. сироти, ж. и м. Остар. Разг. 1. Сирак. 2. Нещастник, клетник, сиромах (във 2 знач.). // прил. сиротен, сиротна, сиротно, мн. с... |
смотая - смотаеш, мин. св. смотах, мин. прич. смотал, св. — вж. смотавам. |