оре - Намерени са 221 думи от търсенето |
коректор - мн. коректори, м. Специалист в издателство или в печатница, който чете набран текст и отбелязва печатните и правописните грешки в ... |
коренист - корениста, коренисто, мн. коренисти, прил. Който има твърде много корени. |
коректен - коректна, коректно, мн. коректни, прил. 1. Който е правилен, образцов. Коректна формулировка. Коректно изпълнение. 2. Който е точе... |
коректив - мн. корективи, (два) коректива, м. 1. Мерило за правилност. Това качество трябва да ти бъде коректив. 2. Частична поправка, измене... |
корекция - мн. корекции, ж. 1. Само ед. Поправяне на печатни или правописни грешки в печатан текст. Правя корекция на текст. 2. Отбелязана в ... |
коремест - кореместа, кореместо, мн. коремести, прил. Който има корем, по-голям от нормалното. |
коренище - мн. коренища, ср. Подземна част от стъбло при многогодишни растения, от която израстват нови растения. |
мраморен - мраморна, мраморно, мн. мраморни, прил. 1. Който е изработен от мрамор. Мраморна статуя. 2. Който прилича на мрамор. Мраморен кейк... |
миньорен - миньорна, миньорно, мн. миньорни, м. Минорен. |
нагорещя - нагорещиш, мин. св. нагорещих, мин. прич. нагорещил, св. — вж. нагорещявам. |
надзорен - надзорна, надзорно, мн. надзорни, прил. Който упражнява надзор. |
нанагоре - нареч. Разг. Нагоре. |
неуморен - неуморна, неуморно, мн. неуморни, прил. 1. Който не се уморява. Неуморна работничка. 2. Който не престава; неспирен, упорит. Неумо... |
оредявам - оредяваш, несв. и оредея, св. Ставам рядък. Гората оредя. Косата ми оредя. |
ореховка - мн. ореховки, ж. Сладкарско изделие, приготвено от смлени орехи и яйчен белтък. |
поредица - мн. поредици, ж. Дълга редица от еднакви или еднотипни неща; серия. |
пореквам - порекваш, несв. и порека, св.; какво, на кого. Разг. Опитвам се да кажа нещо на някого или му казвам малко, като на шега; подхвърл... |
тореадор - мн. тореадори, м. Участник в борба с бикове пред публика (в корида). |
повторен - повторна, повторно, мн. повторни, прил. Който се прави за втори път. |
прозорец - мн. прозорци, (два) прозореца, м. 1. Отвор в стена на сграда, през който може да влиза светлина и въздух, и рамка със стъкло за за... |