оре - Намерени са 221 думи от търсенето |
сборен - сборна, сборно, мн. сборни, прил. 1. Който е уговорен за събиране на група. Сборен пункт. Сборен час. 2. Който е съставен от обеди... |
скорец - мн. скорци, (два) скореца, м. Неголяма прелетна пойна птица с тъмно оперение на жълти петна. |
спорен - спорна, спорно, мн. спорни, прил. 1. Който предизвиква спор, дискусия; полемичен. Спорна теза. Спорни изводи. 2. За който трябва д... |
творец - мн. творци, м. 1. Човек, който твори или е сътворил нещо. Велик творец е Рафаело. 2. Бог като създател на всичко. Всички сме деца ... |
укорен - укорна, укорно, мн. укорни, прил. 1. Който предизвиква укор. 2. Който съдържа или изразява укор. Укорни думи. Укорен поглед. Укоре... |
уморен - уморна, уморно, мн. уморни, прил. Разг. Уморителен. Уморен труд. Уморно лято. |
жамборе - мн. жамборета, ср. 1. Остар. Скаутски сбор. 2. Разг. Увеселително събиране, веселие. |
загорец - мн. загорци, м. Мъж от Загоре. |
заморен - заморена, заморено, мн. заморени, прил. Който диша учестено от умора. |
вкореня - вкорениш, мин. св. вкорених, мин. прич. вкоренил, св.— вж. вкоренявам. |
гонорея - само ед.Спец. В медицината — венерическата болест трипер. |
изборен - изборна, изборно, мн.изборни, прил. Който се отнася до избор или избори (в 4 знач.). Изборна длъжност. Изборна листа. |
коренен - коренна, коренно, мн. коренни, прил. 1. Който се отнася до същността или до най-главния въпрос. Коренни промени. Коренен въпрос. 2... |
кореняк - мн. кореняци, м. Разг. Стар, коренен жител от няколко поколения преди него. Тук кореняците са много малко. |
минорен - минорна, минорно, мн. минорни, прил. 1. Който се отнася до минор. Минорна гама. 2. Прен. Тъжен, потиснат, печален, меланхоличен. М... |
напорен - напорна, напорно, мн. напорни, прил. Който създава напор, налягане, натиск. Напорна сила. |
отборен - отборна, отборно, мн. отборни, прил. Който се отнася до отбор. Отборно класиране. |
орезиля - орезилиш, мин. св. орезилих, мин. прич. орезилил, св. — вж. орезилявам. |
прорежа - прорежеш, мин. св. прорязах, мин. прич. прорязъл, св. — вж. прорязвам. |
разорен - разорена, разорено, мн. разорени, прил. Който е бил подложен на разорение. Разорен собственик. |