| оли - Намерени са 238 думи от търсенето |
|---|
| неумолим - неумолима, неумолимо, мн. неумолими, прил. 1. Който не променя становището си въпреки молбите; непреклонен. Неумолим човек. 2. Твъ... |
| неутолим - неутолима, неутолимо, мн. неутолими, прил. Който не може да се утоли; ненаситен. Неутолима жажда. // същ. неутолимост, неутолимост... |
| олигавям - олигавяш, несв. и олигавя, св.; какво/ кого. Нацапвам с лиги, слюнки. — олигавям се/ олигавя се. Пускам да ми текат лиги. |
| олимпиец - мн. олимпийци, м. 1. В митологията — бог, който живеел в Олимп. 2. Участник в олимпиада. Българските олимпййци се представиха дост... |
| олисявам - олисяваш, несв. и олисея, св. Ставам лис; оплешивявам. |
| палеолит - само ед. Спец. Най-ранният етап от каменната епоха. |
| политика - само ед. 1. Дейност на партия, обществена група или на органите за управление при ръководене на държавата. Партийна политика. Външ... |
| политура - мн. политури, ж. 1. Вид лак, който се използва за полиране на мебели. 2. Полировка. |
| проливам - проливаш, несв. и пролея, св.; какво. Правя нещо да тече, да се лее. Проливам сълзи. Проливам кръв. |
| разнолик - разнолика, разнолико, мн. разнолики, прил. Който е с различни лица; разнообразен. Разнолика публика. |
| солистка - мн. солистки, ж. Жена солист. |
| сполитам - сполиташ, несв. Сполетявам. |
| старолик - старолика, старолико, мн. старолики, прил. Който в лицето изглежда по-стар от възрастта си. Старолика жена. |
| полиглот - мн. полиглоти, м. Човек, който владее много езици. |
| проливен - проливна, проливно, мн. проливни, прил. За дъжд — много силен, който се лее; пороен. |
| прополис - само ед. Вещество, с което пчелите замазват входовете и пукнатините на кошерите си; пчелен клей. |
| скруполи - само мн. 1. Съвест, съзнание, почтеност. Човек без скрупули. 2. Угризение на съвестта, безпокойство. Имам скрупули, че съм и навре... |
| алкохолик - мн. алохолици.Лице, което страда от алкохолизъм; пияница. |
| върволица - мн. върволици, ж.Множество от хора или предмети, които се движат един след друг, в редица. Днес е върволица от хора. |
| глаголица - мн. глаголици, ж.Название на първата българска азбука, създадена от Константин-Кирил през IX век. |