| об----- - Намерени са 86 думи от търсенето |
|---|
| обирник - мн. обирници, м. Обирач. // прил. обирнически, обирническа, обирническо, мн. обирнически. Обирническа държава. |
| обистря - обистриш, мин. св. обистрих, мин. прич. обистрил, св. — вж. обистрям. |
| обитаем - обитаема, обитаемо, мн. обитаеми, прил. 1. Който има население, в който се живее. Обитаема част от планетата. 2. Който е годен за ... |
| обичлив - обичлива, обичливо, мн. обичливи, прил. Който предизвиква обич. Обичливо дете. // същ. обичливост, обичливостта, ж. |
| обкопая - обкопаеш, мин. св. обкопах, мин. прич. обкопал, св. — вж. обкопавам. |
| облагам - облагаш, несв. и обложа, св. 1. Разг. Какво. Подлепвам, подплатявам, поставям нещо върху повърхността на съд. Облагам кутията с ка... |
| обладая - обладаеш, мин. св. обладах, мин. прич. обладал, св. — вж. обладавам. |
| облачен - облачна, облачно, мн. облачни, прил. 1. Покрит с облаци. Облачно небе. 2. Неясен, без слънце. Облачен ден. // същ. облачност, обла... |
| облекло - мн. облекла, ср. 1. Всичко, което се облича. Горно облекло. Готово облекло. 2. Разг. Обвивка. Облекло на тетрадка. • В адамово/ ев... |
| облекча - облекчиш, мин. св. облекчих, мин. прич. облекчил, св. — вж. облекчавам. |
| облепям - облепяш, несв. Облепвам. |
| облечен - облечена, облечено, мн. облечени, прил. 1. Който е с облекло, а не гол. 2. Който е покрит (обикн. с плат, хартия и под.). |
| обличам - обличаш, несв. и облека, св. 1. Кого/какво. Покривам с дрехи, надявам. Облякох новата си рокля. Облече ли децата? 2. Какво/кого. П... |
| обменям - обменяш, несв. и обменя, св. 1. Какво/ кого. Разменям едно за равностойно друго. Обменям левове за марки. 2. Прен. Споделям, разме... |
| обмисля - обмислиш, мин. св. обмислих, мин. прич. обмислил, св. — вж. обмислям. |
| обноска - мн. обноски, ж. Обикн. мн. Начин на поведение, на общуване с други хора. По обноските му разбираш, че е интелигентен човек. |
| обогатя - обогатиш, мин. св. обогатих, мин. прич. обогатил, св. — вж. обогатявам. |
| обожаем - обожаема, обожаемо, мн. обожаеми, прил. Който е обичан много силно. |
| оборски - оборска, оборско, мн. оборски, прил. Който се отнася до обор. • Оборски тор. Тор, събиран от животински изпражнения. |
| обособя - обособиш, мин. св. обособих, мин. прич. обособил, св. — вж. обособявам. |