| об----- - Намерени са 86 думи от търсенето |
|---|
| обаяние - само ед. Покоряващо влияние; очарование. Вълшебните приказки са пълни с обаяние. |
| обвивам - обвиваш, несв. и обвия, св.; какво. Омо-тавам, обгръщам, покривам от всички страни. Обвивам тетрадките си. |
| обвивка - мн. обвивки, ж. Това, което покрива един предмет от всички страни. Свали обвивката на шоколада. |
| обгарям - обгаряш, несв. и обгоря, св. 1. Овъглявам се по повърхността, изгарям отвън. Дървата обгаряха бавно. 2. Получавам външни повреди о... |
| обгербя - обгербиш, мин. св. обгербих, мин. прич. обгербил, св. — вж. обгербвам. |
| обградя - обградиш, мин. св. обградих, мин. прич. обградил, св. — вж. обграждам. |
| обединя - обединиш, мин. св. обединих, мин. прич. обединил, св. — вж. обединявам. |
| обеднея - обеднееш, мин. св. обеднях, мин. прич. обеднял, св. — вж. обеднявам. |
| обездка - мн. обездки, ж. Приучване на кон към езда. |
| обектив - мн. обективи, (два) обектива, м. 1. Част от оптически уред, която представлява система от лещи. 2. Прен. Център на внимание. В обе... |
| обелвам - обелваш, несв. и обеля, св.; какво. 1. Махам цялостно кората или обвивката на нещо. Обели ябълката. 2. Одирам, ожулвам. Детето пад... |
| обемист - обемиста, обемисто, мн. обемисти, прил. Който има голям обем, заема значителна част от пространството; голям, обширен, просторен. ... |
| обесвам - обесваш, несв. и обеся, св.; кого. Причинявам смърт чрез бесене. Обесиха го на ореха. • Обесвам се на шията (на някого). Натрапвам... |
| обесник - мн. обесници, м. Разг. Пакостник, немирник. |
| обземам - обземаш, несв. и обзема, св.; какво/кого. 1. Обхващам от всички страни. Огънят обзе високите борове. 2. Прен. Завладявам, обхващам... |
| обигран - обиграна, обиграно, мн. обиграни, прил. Свикнал добре да борави с нещо, опитен в някоя дейност. // същ. обиграност, обиграността. |
| обидчив - обидчива, обидчиво, мн. обидчиви, прил. Който лесно се обижда. |
| обиждам - обиждаш, несв. и обидя, св.; кого. Нанасям обида, оскърбявам. — обиждам се/обидя се. Чувствам се обиден. |
| обиквам - обикваш, несв. и обикна, св.; какво кого. Започвам да обичам, изпълвам се с обич. Обикнах този град. |
| обиколя - обиколиш, мин. св. обиколих, мин. прич. обиколил, св. — вж. обикалям. |