| обл - Намерени са 89 думи от търсенето |
|---|
| надоблачен - надоблачна, надоблачно, мн. над-облачни, прил. Който е разположен над облаците, по-високо от облаците. Надоблачно пространство. |
| облагородя - облагородиш, мин. св. облагородих, мин. прич. облагородил, св. - вж. облагородявам. |
| облегна се - облегнеш се, мин. св. облегнах се, мин. прич. облегнал се, св. — вж. облягам се. |
| облекчавам - облекчаваш, несв. и облекча, св.; какво. Правя да олекне; отстранявам неприятно или болезнено усещане. Лекарството ще облекчи болк... |
| облекчение - мн. облекчения, ср. 1. Състояние на лекота, освобождаване от напрежение, тежест, болка. След инжекцията почувства облекчение. С об... |
| облягам се - облягаш се, несв. и облегна се, св. 1. Върху/на кого/какво. Опирам се. Облягам се на стената. 2. Прен. На кого/на какво. Надявам с... |
| озлобление - само ед. Проява на злоба, на зло чувство към някого. Изпитвам озлобление. |
| проблясвам - проблясваш, несв. и проблесна, св. 1. Блясвам от време на време, с прекъсвания. Лампа проблясва в мрака. 2. Прен. Проявявам се, по... |
| заоблачи се - мин. св. заоблачи се, мин. прич. заоблачило се, св. - вж. заоблачава се. |
| облакътя се - облакътиш се, мин. св. облакътих се, мин. прич. облакътил се, св. — вж. облакътявам се. |
| изобличавам - изобличаваш, несв. и изоблича, св.; кого/какво. Публично разкривам с факти провинение, престъпление; разобличавам. // същ. изоблич... |
| облещвам се - облещваш се, несв. и облещя се, св. 1. Заставам с широко отворени очи. 2. Прен. Разг. Скарвам се остро, отговарям сърдито и кресли... |
| побледнявам - побледняваш, несв. и побледнея, св. Ставам бледен. Побледнявам от страх. |
| преобладавам - преобладаваш, несв. В повече съм по количество; доминирам. В университета преобладават жените студентки. |
| проблематика - само ед. Съвкупност от проблеми в дадена област. |
| разоблачи се - мин. св. разоблачи се, мин. прич. разоблачило се, св. — вж. разоблачава се. |
| разобличавам - разобличаваш, несв. и разоблича, св.; кого. Разкривам публично истината за някого или за нещо; изобличавам. Разобличих престъпника... |
| разобличение - мн. разобличения, ср. Разобличаване. |
| разобличител - разобличителят, разобличителя, мн. разобличители, м. Човек, който разобличава. |
| самооблагане - само ед. Истор. В близкото минало в България — решено чрез гласуване от жителите даване на процент от доходите за местно градоустр... |