| обит - Намерени са 21 думи от търсенето |
|---|
| обир - мн. обири, (два) обира, м. 1. Голяма кражба. Банков обир. Въоръжен обир. 2. Прен. Твърде голямо вземане, високи цени. Това си е чи... |
| обет - мн. обети, (два) обета, м. Тържествено обещание, клетва. Обет за вярност. |
| обич - обичта, само ед., ж. 1. Сърдечно влечение към някого или нещо; чувство на нежност и привързаност. Синовна обич. 2. Любов. Китка за... |
| опит - мн. опити, (два) опита, м. 1. Само ед. Съвкупност от практически усвоени знания и умения. Жизнен опит. 2. Възпроизвеждане на някак... |
| отит - мн. отити, (два) отита, м. Спец. Възпаление на външното или средното ухо. |
| убит - убита, убито, мн. убити, прил. 1. На който е отнет насилствено животът. В тоя бой има много убити българи. Убит от засада. 2. Прен... |
| обител - обителта, мн. обители, ж. Остар. Манастир. Древна обител. |
| добитък - мн. добитъци, (два) добитъка, м. 1. Само ед. Домашни животни, които се използват за работа, за храна, за добиване на различни прод... |
| обитаем - обитаема, обитаемо, мн. обитаеми, прил. 1. Който има население, в който се живее. Обитаема част от планетата. 2. Който е годен за ... |
| обитавам - обитаваш, несв. Живея някъде; пребивавам, населявам. Първобитните хора са обитавали пещерите. |
| обитател - обитателят, обитателя, мн. обитатели, м. Постоянен жител. Обитателите на другите апартаменти са недоволни от постоянния шум. |
| необитаем - необитаема, необитаемо, мн. необитаеми, прил. Който няма население. Необитаем остров. |
| обиталище - мн. обиталища, ср. Остар. Жилище, място за живеене. Сега замъкът е обиталище на призраци. |
| самобитен - самобитна, самобитно, мн. самобитни, прил. Който е своеобразен, оригинален, със самостоятелно развитие. Самобитна култура. Самобит... |
| поробител - поробителят, поробителя, мн. поробители, м. Този, който поробва. |
| градобитен - градобитна, градобитно, мн. градобитни, прил.1. Който е бит от град.2. За време, период — през който бие град. Градобитен сезон. |
| първобитен - първобитна, първобитно, мн. първобитни, прил. 1. Който се отнася към най-старата епоха от развитието на човечеството. Първобитно о... |
| обитателка - мн. обитателки, ж. Жена (или женско животно) обитател. Мечката е обитателка на тази хралупа. |
| стенобитен - стенобитна, стенобитно, мн. стенобитни, прил. Истор. Който е предназначен да разбива стени на крепости. Стенобитно оръдие. Стеноби... |
| градобитнина - само ед.Това, което е унищожено, повредено от град. |