| н---- - Намерени са 131 думи от търсенето |
|---|
| нощен - нощна, нощно, мн. нощни, прил. 1. Който е присъщ на нощта. Нощна тишина. 2. Който се извършва през нощта. Нощен труд. Нощен живот.... |
| нощес - нареч. 1. През изминалата нощ. Нощес не можах да спя, защото ми беше студено. 2. През следващата нощ, през настъпващата нощ. Нощес... |
| някой - някоя, някое, мн. някои, неопр. мест. 1. Като прил. За неопределен предмет от едно множество. Някои хора само това чакат. Помоли н... |
| навик - мн. навици, (два) навика, м. Умение, създадено чрез упражнения и повторение; привичка. Придобих навик да ставам в едно и също врем... |
| нашир - нареч. Откъм широката страна. Нашир и надлъж пребродих страната. • Надлъж и нашир. Навсякъде. |
| нерад - нерада, нерадо, мн. неради, прил. Нерадостен. |
| набег - мн. набези, (два) набега, м. Внезапно нападение, втурване, атака. Татарски набези. |
| набит - набита, набито, мн. набити, прил. 1. Когото са набили. 2. Здрав, як. Набит мъж. 3. Гъст, плътен. Набито платно. 4. Натъпкан, утъпк... |
| набия - набиеш, мин. св. набих, мин. прич. набил, св. — вж. набивам. |
| навей - навеят, навея, мн. навеи, м. Спомен за нещо минало, далечно, отдавна преживяно. Навеи от младостта го радваха. |
| навес - мн. навеси, (два) навеса, м. Покрив върху различни подпори за защита при лошо време; заслон, сушина, сайвант. Заваля дъжд и те се ... |
| навея - навееш, мин. св. навях, мин. прич. навял, св. — вж. навявам. |
| навия - навиеш, мин. св. навих, мин. прич. навил, св. — вж. навивам. |
| навра - навреш, мин. св. наврях, мин. прич. наврял, св. — вж. навирам. |
| наган - мн. нагани, (два) нагана, м. Вид револвер с въртящ се барабан. |
| нагар - само ед. Овъгляване, получено в резултат на горене; полепнали сажди. Нагар в цевта на оръжието. |
| надам - нададеш, мин. св. нададох, мин. прич. надал, св. — вж. надавам. |
| надве - нареч. Разг. На две части. Разрязах ябълката надве. |
| надут - надута, надуто, мн. надути, прил. 1. Отекъл, подпухнал. Надута буза. 2. Изпълнен с въздух. Надута топка. 3. Прен. Горд, надменен; ... |
| надуя - надуеш, мин. св. надух, мин. прич. надул, св. — вж. надувам. |