н--и--- - Намерени са 56 думи от търсенето |
нацизъм - само ед. Националсоциализъм, германски фашизъм. |
нудизъм - само ед. Схващане за телесна свобода, което допуска разходка, спортуване и др. на открито без дрехи. |
новинар - новинарят, новинаря, мн. новинари, м. Журналист, който представя новини. // прил. новинарски, новинарска, новинарско, мн. новинарс... |
носилка - мн. носилки, ж. Приспособление за пренасяне на хора, които не могат да се движат самостоятелно. |
носител - носителят, носителя, мн. носители, м. 1. Организъм, който носи зараза. Носител на вирус. 2. Човек, който има отличие, награда или ... |
напичам - напичаш, несв. и напека, св. 1. Какво. Пека много, в достатъчно количество. Напекох три тави сладки. 2. Нагрявам. Слънцето напече ... |
набивам - набиваш, несв. и набия, св.; какво/кого. 1. Бия, удрям нещо, за да го вкарам навътре или да го надяна. Набивам колове в земята. На... |
набирам - набираш, несв. и набера, св. 1. Какво. Вземам, събирам определено количество от нещо. Набрах една кошница ябълки. 2. Кого. Събирам... |
навивам - навиваш, несв. и навия, св.; какво. 1. Чрез въртене събирам на едно, намотавам. Навивам прежда. 2. Чрез въртене стягам пружина на ... |
навивка - мн. навивки, ж. Намотка. |
навикам - навикаш, св. — вж. навиквам. |
навикна - навикнеш, мин. св. навикнах, мин. прич. навикнал, св. — вж. навиквам. |
навирам - навираш, несв. и навра, св.; какво/кого. 1. Пъхвам, мушкам нещо в тясно място, въвирам. Едвам навря ключа в ключалката. 2. Разг. Б... |
навирям - навиряш, несв. Навирвам. |
нависна - нависнеш, мин. св. нависнах, мин. прич. нависнал, св. — вж. нависвам. |
нагиздя - нагиздиш, мин. св. нагиздих, мин. прич. нагиздил, св. — вж. нагиздям. |
надигам - надигаш, несв. и надигна, св.; какво. Вдигам, издигам, местя нагоре. Надигам края на килима. — надигам се/ надигна се. 1. Гордея с... |
надигна - надигнеш, мин. св. надигнах, мин. прич. надигнал, св. — вж. надигам. |
надипля - надиплиш, мин. св. надиплих, мин. прич. надиплил, св. — вж. надиплям. |
надирам - надираш, несв. и надера, св.; какво. 1. Дера достатъчно количество от нещо. 2. Разкъсвам, раздирам нещо. Котката надра мебелите с ... |