| нин - Намерени са 164 думи от търсенето |
|---|
| щир - щирът, щира, само ед., м. Вид бурен с месесто и сочно стъбло, който расте из обработвани места. |
| щит - щитът, щита, мн. щитове, (два) щита, м. 1.Истор. Отбранително оръжие от метал с изпъкнала форма за предпазване от стрели и копия. ... |
| нине - нареч. Остар. Сега. |
| танин - само ед. Бяло стипчиво вещество, получавано от борови шишарки и използвано предимно при обработката на кожи. // прил. танинов, тан... |
| хинин - само ед. Силногорчиво лекарство против малария, тиф и др., получавано от кората на специално южноамериканско растение. // прил. хи... |
| ранина - само ед. • На ранина. В ранни зори, в много ранна утрин. |
| синина - мн. синини, ж. 1. Само ед. Син цвят. 2. Синьо петно под кожата на човек в резултат от спукване на кръвоносни съдове при удар. Крак... |
| отнине - нареч. Остар. От този момент, от сега. |
| униние - само ед. Унилост. |
| лигнин - само ед. 1. Спец. В ботаниката — органично вещество, което заедно с целулозата се съдържа в дървесината на растенията. 2. Дървесин... |
| димнина - само ед. Истор. Данък, събиран в средновековна България от всяко домакинство. |
| зимнина - само ед. Всякакви продукти, приготвени (обикн. консервирани) за зимата. Мазето е пълно със зимнина — компоти, кисело зеле. |
| тъмнина - мн. тъмнини, ж. 1. Липса на светлина; мрак. Тъмнината покри селото. 2. Неосветено място. Бродя в тъмнината. 3. Прен. Невежество, б... |
| горянин - мн. горяни, м.1. Диал. Планинец.2. Истор. Разг. Лице от въоръженото съпротивително движение срещу комунистическата власт през 50-т... |
| леснина - мн. леснини, ж. Начин за извършване или постигане на нещо без трудности или с малко трудности. Намирам леснината на работата. Тряб... |
| мазнина - мн. мазнини, ж. Маслено вещество; мас, лой, тлъстина, масло. Животински мазнини. |
| мецанин - мн. мецанини, (два) мецанина, м. Полуетаж, разположен между партера и първия етаж. |
| пианино - мн. пианина, ср. Музикален инструмент, разновидност на пианото. |
| планина - мн. планини, ж. 1. Голямо земно възвишение. което се издига над околната местност. Най-високата българска планина е Рила. 2. Прен.... |
| равнина - мн. равнини, ж. 1. Форма в релефа, сравнително равна и широка земна повърхност. Дунавска равнина. 2. Спец. Математическа плоскост. |