| нео - Намерени са 52 думи от търсенето |
|---|
| не- - представка. 1. В прилагателни имена, наречия и глаголи образува дума с ново, противоположно на мотивиращата дума значение: неприят... |
| неи - и ней лично мест. Остар. На нея. |
| нея - — вж. тя. |
| нео- - Първа част на сложни думи със значение нов, напр. неоидеализъм, неокантианство и др. |
| неон - само ед. Химически елемент: инертен газ, светещ при нагряване с червена светлина. // прил. неонов, неонова, неоново, мн. неонови. ... |
| необут - необута, необуто, мн. необути, прил. Който не е обут; бос. |
| неолит - само ед. Вторият етап от каменната епоха; новокаменна епоха. |
| балнео- - Първата съставна част със значение минерални бани, напр. балнеолечебница, балнеолечение. |
| неохота - само ед. Липса на желание; нежелание. Стана от мястото си с неохота. |
| необорим - необорима, необоримо, мн. необорими, прил. 1. Който не може да се обори, да се отхвърли. Необоримо доказателство. 2. Който не може... |
| необятен - необятна, необятно, мн. необятни, прил. Който не може да се вземе в обятия; много обширен, просторен. Необятен космос. // същ. нео... |
| неотколе - нареч. Диал. Неотдавна, наскоро. |
| неоценим - неоценима, неоценимо, мн. неоценими, прил. Който има много голяма цена; безценен, много важен. Неоценима помощ. // същ. неоценимос... |
| балнеолог - мн. балнеолози.Лекар, специалист по балнеология. |
| неотлъчен - неотлъчна, неотлъчно, мн. неотлъчни, прил. Който не се отлъчва; постоянен. Болестите са неотлъчен спътник на бедността. |
| неописуем - неописуема, неописуемо, мн. неописуеми, прил. Който не може да се опише с думи; много голям, неизразим. Неописуема радост. |
| неотдавна - нареч. В недалечното минало, преди малко време, наскоро. Неотдавна го срещнах пак. |
| необитаем - необитаема, необитаемо, мн. необитаеми, прил. Който няма население. Необитаем остров. |
| необичаен - необичайна, необичайно, мн. необичайни, прил. Който нарушава привичното; изключителен. Необичаен израз. Необичайно поведение. // с... |
| необлечен - необлечена, необлечено, мн. необлечени, прил. 1. Който не е облечен; гол. 2. Лошо или недостатъчно облечен. |