| kav - Намерени са 71 думи от търсенето |
|---|
| екав - екава, екаво, мн. екави, прил. Спец. При който вместо "я" в някои позиции се изговаря "е". Екав изговор. |
| якав - якава, якаво, мн. якави, прил. Спец. В езикознанието - който се отличава с изговора на българския гласен h като я, а не като е. Як... |
| ръкав - мн. ръкави, (два) ръкава, м. 1. Част от дреха, която покрива (част от) ръката. Къси ръкави. 2. Разклонение на река при устието. Ду... |
| кавак - мн. каваци, (два) кавака, м. Диал. Топола. |
| кавал - мн. кавали, (два) кавала, м. Дървен народен музикален духов инструмент с форма на тръба и дупки по нея. Свиря на кавал. |
| кавга - мн. кавги, ж. Шумна караница, свада. Правя кавга. Водя кавга. |
| кекав - кекава, кекаво, мн. кекави, прил. Разг. 1. Който е болнав, незакален, неиздръжлив физически или психически. 2. Прен. Който е неспо... |
| лукав - лукава, лукаво, мн. лукави, прил. 1. Който е коварен, подъл, хитър. 2. Който изразява коварна хитрост. Лукава усмивка. 3. Който е ... |
| въшкав - въшкава, въшкаво, мн. въшкави, прил.Въшлив.• Въшкав с пари. Разг. Който има много пари. |
| гъвкав - гъвкава, гъвкаво, мн. гъвкави, прил.1. Който се огъва, превива, без да се чупи. Гъвкави клони. Гъвкаво тяло.2. Прен. За език - кой... |
| лъскав - лъскава, лъскаво, мн. лъскави, прил. 1. Който блести, излъчва блясък. Лъскав плат. Лъскав под. 2. Прен. Разг. Пренебр. Който има с... |
| съскав - съскава, съскаво, мн. съскави, прил. Който съдържа в себе си изговор на звука с. Съскави съгласни. // същ. съскавост, съскавостта,... |
| кавхан - мн. кавхани, м. Истор. Прабългарска висша административна и военна титла. |
| ласкав - ласкава, ласкаво, мн. ласкави, прил. 1. Който проявява нежност, любов. Ласкава майка. Ласкав съпруг. 2. Който е изпълнен с нежност... |
| лепкав - лепкава, лепкаво, мн. лепкави, прил. Който лепне. Лепкава смес. Лепкаво тесто. Лепкав сок. |
| мукава - мн. мукави, ж. Дебела хартия, картон. // прил. мукавен, мукавена, мукавено, мн. мукавени. Мукавена кутия. |
| пипкав - пипкава, пипкаво, мн. пипкави, прил. 1. За птица — болен от пипка. 2. За човек — бавноподвижен, несръчен. // същ. пипкавост, пипка... |
| пухкав - пухкава, пухкаво, мн. пухкави, прил. 1. Пухест. 2. Рохкав, сипкав. |
| рохкав - рохкава, рохкаво, мн. рохкави, прил. Който между елементите си има въздух; несбит, сипкав, рехав, пухкав. Рохкава пръст. |
| синкав - синкава, синкаво, мн. синкави, прил. Който наподобява синьо. Синкав здрач. |