нео - Намерени са 52 думи от търсенето |
необозрим - необозрима, необозримо, мн. необозрими, прил. Който не може да се обхване с поглед; огромен, необхватен. |
необуздан - необуздана, необуздано, мн. необуздани, прил. 1. Който не се сдържа, не се подчинява; своеволен. Необуздан кон. 2. Който не може д... |
необходим - необходима, необходимо, мн. необходими, прил. 1. Нужен, потребен. Необходими средства. 2. Неизбежен, задължителен. Вземам необходи... |
необясним - необяснима, необяснимо, мн. необясними, прил. Който не може да бъде обяснен; немотивиран. Любов необяснима. |
неосезаем - неосезаема, неосезаемо, мн. неосезаеми, прил. 1. Който не се възприема от осезанието. 2. Малък, неуловим. Неосезаема промяна. |
неоспорим - неоспорима, неоспоримо, мн. неоспорими, прил. Който не може да бъде оспорен. Неоспорима победа. // същ. неоспоримост, неоспоримост... |
неотложен - неотложна, неотложно, мн. неотложни, прил. Който не може да се отложи; спешен, срочен, належащ. Неотложни дела. // същ. неотложнос... |
неотразим - неотразима, неотразимо, мн. неотразими, прил. Необичаен, много силен, покоряващ, завладяващ. Неотразимо впечатление. // същ. неотр... |
неотскоро - нареч. От доста време, отдавна. Той живее в този град неотскоро. |
неочакван - неочаквана, неочаквано, мн. неочаквани, прил. Който не е очакван; внезапен, непредвиден. Неочаквана поява. // същ. неочакваност, н... |
необвързан - необвързана, необвързано, мн. необвързани, прил. 1. Който не е обвързан чрез задължения с някого. 2. Който не участва в политическ... |
неологизъм - мн. неологизми, (два) неологизъма, м. Спец. В езикознанието — нова дума, нов израз или ново значение в езика. |
необмислен - необмислена, необмислено, мн. необмислени, прил. Който не е обмислен. Необмислени действия. // същ. необмисленост, необмислеността... |
необхватен - необхватна, необхватно, мн. необхватни, прил. Който не може да се обхване; просторен, необозрим. Необхватни поля. |
неодушевен - неодушевена, неодушевено, мн. неодушевени, прил. 1. Който не се отнася до живата материя. Неодушевена природа. 2. Спец. В граматик... |
неоправдан - неоправдана, неоправдано, мн. неоправдани, прил. Който не може да бъде оправдан или извинен. Неоправдано закъснение. |
огнеопасен - огнеопасна, огнеопасно, мн. огнеопасни, прил. Който лесно се запалва. Бензинът е огнеопасна течност. Огнеопасни материали. |
балнеология - Дял от медицината, в който се изучават минералните води и лечебната кал в връзка с приложението им при лекуване. |
неотстъпчив - неотстъпчива, неотстъпчиво, мн. неотстъпчиви, прил. Който не обича да прави отстъпки. // същ. неотстъпчивост, неотстъпчивостта, ж. |
необикновен - необикновена, необикновено, мн. необикновени, прил. 1. Който се среща рядко; необичаен, чуден. Необикновена случка. 2. Извънреден,... |