Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

лав - Намерени са 145 думи от търсенето
баклава - мн. баклави.Силно подсладена и напоена с гъст захарен сироп баница с пълнеж от орехи между отделните кори.
главест - главеста, главесто, мн. главести, прил.Който има едра, голяма глава. Главесто дете.
долавям - долавяш, несв. и доловя, св.; какво. Възприемам с ума си или чрез сетивата си. Долавям смущението в гласа му. Долових твоите думи.
залавям - залавяш, несв. и заловя, св. 1. Кого. Хващам, улавям и задържам, когото търся или преследвам. Заловили убиеца в дома му. 2. Кого. ...
конклав - мн. конклави, (два) конклава, м. Съборът, който избира римския папа. Свиквам конклава.
излавям - излавяш, несв. Изловявам.
лавирам - лавираш, несв. и св. 1. За превозно средство — движа се, като криволича, лъкатуша, за да избегна подводни скали, прегради, сблъсък...
наглава - нареч. • Излизам наглава (с някого). Успявам де се справя с някого, да го победя в спор, да го убедя. Не се излиза наглава с вятър...
налавям - налавяш, несв. и наловя, св.; какво. Ловя в голямо количество, доста. Налових червеи за стръв. — налавям се/наловя се. Само мн. Хв...
плаване - мн. плавания, ср. Придвижване с плавателен съд. Капитан от далечно плаване.
плавник - мн. плавници, (два) плавника, м. 1. Орган на движението у водните животни. 2. Гумено приспособление, наподобяващо орган за движени...
славист - мн. слависти, м. Специалист по славистика.
углавен - углавна, углавно, мн. углавни, прил. 1. Спец. В правото — който е наказателен, подлежи на съд и наказание. Углавно деяние. 2. Койт...
чоглаво - нареч. Разг. Неприятно, неудобно. Чоглаво ми е.
автоклав - (по авто-1 + лат. clavis 'ключ')Техн. Херметически затварящ се металически съд за стерилизация.// Прил. автоклавен.
вироглав - вироглава, вироглаво, мн. вироглави, прил.Разг. Непокорен, непослушен, своенравен. Вироглав човек.
възглавя - възглавиш, мин. св. възглавих, мин.прич. възглавил, св.— вж. възглавявам.
възславя - възславиш, мин. св. възславих, мин. прич. възславил, св.— вж. възславям.
главатар - главатарят, главатаря, мн. главатари, м.1. Остар. Водач, предводител, вожд.2. Пренебр. Водач, подбудител на престъпна група или на...
главница - мн. главници, ж.Спец. В банковото дело — основен паричен влог, без лихвите; капитал.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: