лав - Намерени са 145 думи от търсенето |
баклава - мн. баклави.Силно подсладена и напоена с гъст захарен сироп баница с пълнеж от орехи между отделните кори. |
главест - главеста, главесто, мн. главести, прил.Който има едра, голяма глава. Главесто дете. |
долавям - долавяш, несв. и доловя, св.; какво. Възприемам с ума си или чрез сетивата си. Долавям смущението в гласа му. Долових твоите думи. |
залавям - залавяш, несв. и заловя, св. 1. Кого. Хващам, улавям и задържам, когото търся или преследвам. Заловили убиеца в дома му. 2. Кого. ... |
конклав - мн. конклави, (два) конклава, м. Съборът, който избира римския папа. Свиквам конклава. |
излавям - излавяш, несв. Изловявам. |
лавирам - лавираш, несв. и св. 1. За превозно средство — движа се, като криволича, лъкатуша, за да избегна подводни скали, прегради, сблъсък... |
наглава - нареч. • Излизам наглава (с някого). Успявам де се справя с някого, да го победя в спор, да го убедя. Не се излиза наглава с вятър... |
налавям - налавяш, несв. и наловя, св.; какво. Ловя в голямо количество, доста. Налових червеи за стръв. — налавям се/наловя се. Само мн. Хв... |
плаване - мн. плавания, ср. Придвижване с плавателен съд. Капитан от далечно плаване. |
плавник - мн. плавници, (два) плавника, м. 1. Орган на движението у водните животни. 2. Гумено приспособление, наподобяващо орган за движени... |
славист - мн. слависти, м. Специалист по славистика. |
углавен - углавна, углавно, мн. углавни, прил. 1. Спец. В правото — който е наказателен, подлежи на съд и наказание. Углавно деяние. 2. Койт... |
чоглаво - нареч. Разг. Неприятно, неудобно. Чоглаво ми е. |
автоклав - (по авто-1 + лат. clavis 'ключ')Техн. Херметически затварящ се металически съд за стерилизация.// Прил. автоклавен. |
вироглав - вироглава, вироглаво, мн. вироглави, прил.Разг. Непокорен, непослушен, своенравен. Вироглав човек. |
възглавя - възглавиш, мин. св. възглавих, мин.прич. възглавил, св.— вж. възглавявам. |
възславя - възславиш, мин. св. възславих, мин. прич. възславил, св.— вж. възславям. |
главатар - главатарят, главатаря, мн. главатари, м.1. Остар. Водач, предводител, вожд.2. Пренебр. Водач, подбудител на престъпна група или на... |
главница - мн. главници, ж.Спец. В банковото дело — основен паричен влог, без лихвите; капитал. |