кръ - Намерени са 108 думи от търсенето |
кръстовище - мн. кръстовища, ср. 1. Кръстачка. 2. Кръстопът. Над селото има кръстовище. |
кръстосвам - кръстосваш, несв. и кръстосам, св.; какво. 1. Слагам на кръст. Кръстосвам дъски. Кръстосвам си ръцете. Кръстосвам си краката. 2. П... |
кръчмарски - кръчмарска, кръчмарско, мн. кръчмарски, прил. Който се отнася до кръчма или до кръчмар. Кръчмарски занаят. Кръчмарски похвати. |
кръщелница - мн. кръщелници, ж. Момиче по отношение на кръстника си. Имам две кръщелници. |
малокръвен - малокръвна, малокръвно, мн. малокръвни, прил. Който страда от малокръвие: анемичен. |
малокръвие - само ед. Намалено количество на червените кръвни телца; анемия. |
обкръжавам - обкръжаваш, несв. и обкръжа, св.; кого/какво. 1. Заграждам от всички страни. Ловците обкръжиха лисицата. 2. Разположен съм от всич... |
обкръжение - мн. обкръжения, ср. 1. Положение, при което съм заграден от всички страни. Попадам в обкръжение. 2. Прен. Приближени хора от кръга... |
покръствам - покръстваш, несв. и покръстя, св.; кого. 1. Правя да стане християнин. 2. Променям вероизповеданието на някого. — покръствам се/по... |
кръгооборот - мн. кръгообороти, (два) кръгооборота, м. Процес на едно завъртане и връщане в изходното положение. Кръгооборот на капитала. |
кръжочничка - мн. кръжочнички, ж. Участничка в кръжок. |
кръстоносен - кръстоносна, кръстоносно, мн. кръстоносни, прил. • Кръстоносен поход. 1. Истор. Завоевателен поход на западноевропейски рицари на ... |
непокръстен - непокръстена, непокръстено, мн. непокръстени, прил. Който не е покръстен, не е приел християнството. |
прекръствам - прекръстваш, несв. и прекръстя, св. 1. Кого/какво. Правя кръстен знак над някого или над нещо. 2. Кого. Прекръщавам. — прекръствам... |
прекръщавам - прекръщаваш, несв. и прекръстя, св.; кого/какво. Давам ново име на някого или на нещо; преименувам. |
пълнокръвен - пълнокръвна, пълнокръвно, мн. пълнокръвни, прил. Който е енергичен, съдържателен, наситен. Пълнокръвен живот. |
топлокръвен - топлокръвна, топлокръвно, мн. топлокръвни, прил. За животно — който има постоянна температура на кръвта. |
чистокръвен - чистокръвна, чистокръвно,мн. чистокръвни, прил. 1. Който няма примес кръвта си; породист. Чистокръвен кон. 2. Прен. Разг. Същински... |
кръводарител - кръводарителят, кръводарителя, мн. кръводарители, м. Човек, който дава от кръвта си за преливане при нужда на болни хора. |
кръвотечение - мн. кръвотечения, ср. Изтичане на кръв навън поради увреждане на стените на кръвоносните съдове. |