зна - Намерени са 159 думи от търсенето |
познавам - познаваш, несв. 1. Какво. Имам знания, познания за нещо. Познавам града. 2. Кого. Знам някого по име и знам основните неща за него... |
познание - мн. познания, ср. 1. Само ед. Придобиване на знания за света. 2. Обикн. мн. Съвкупност от знания в определена област. Познания по ... |
прогизна - прогизнеш, мин. св. прогизнах, мин. прич. прогизнал, св. — вж. прогизвам. |
разнасям - разнасяш, несв. и разнеса, св. 1. Какво/ кого. Нося в различни посоки (и оставям на различни места). Разнасям кореспонденция. Защо... |
разузная - разузнаеш, мин. св. разузнах, мин. прич. разузнал, св. — вж. разузнавам. |
близначка - мн. близначки, ж.Жена близнак. |
всезнайко - мн. всезнайковци, м.Разг. Ирон.Човек, който оставя впечатление, че знае всичко, който самоуверено си мисли, че знае всичко. |
изначален - изначална, изначално, мн. изначални, прил. Който е от самото начало, изконен, първичен. |
осъзнавам - осъзнаваш, несв. и осъзная, св.; какво. Съзнателно усвоявам, разбирам. Осъзна грешката си. — осъзнавам се/осъзная се. Осъзнавам со... |
премръзна - премръзнеш, мин. св. премръзнах, мин. прич. премръзнал, св. — вж. премръзвам. |
означавам - означаваш, несв. и означа, св. 1. Какво. Поставям знак, отбелязвам. 2. Знак съм за нещо, показвам, изразявам. Високата температура... |
означение - мн. означения, ср. Знак, белег, указание. Върху всеки кашон има означение как да се съхранява. |
озознатор - мн. озонатори, (два) озонатора, м. Прибор за обогатяване на въздуха с озон за пречистването му. |
опознавам - опознаваш, несв. и опозная, св.; кого/ какво. Запознавам се добре с някого или нещо. Опозна хората и бита им. |
изнамирам - изнамираш, несв. и изнамеря, св. 1. Какво. Откривам нещо неизвестно дотогава, изобретявам. Изнамирам желязото. Изнамирам парната м... |
наизнасям - наизнасяш, несв. и наизнеса, св.; какво. Изнасям много предмети. |
припозная - припознаеш, мин. св. припознах, мин. прич. припознал, св. - вж. припознавам. |
познаваем - познаваема, познаваемо, мн. познаваеми, прил. Който може да бъде опознат, изучен. // същ. познаваемост, познаваемостта, ж. |
познайник - мн. познайници, м. Човек, когото познавам, с когото се знаем. Ние сме стари познайници. |
признавам - признаваш, несв. и призная, св. 1. Какво. Не отричам, не укривам своя постъпка, чувство, провинение. Признавам вината си. 2. Какво... |