| зак - Намерени са 160 думи от търсенето |
|---|
| заключа - заключиш, мин. св. заключих, мин. прич. заключил, св. — вж. заключвам. |
| законен - законна, законно, мн. законни, прил. 1. Който е според закона; законосъобразен. Законни основания. 2. Който е официален, според за... |
| законов - законова, законово, мн. законови, прил. Който принадлежи на закона (в 1 знач.). Законово положение. Законова уредба. |
| закопая - закопаеш, мин. св. закопах, мин. прич. закопал, св. — вж. закопавам. |
| закотвя - закотвиш, мин. св. закотвих, мин. прич. закотвил, св. — вж. закотвям. |
| закрепя - закрепиш, мин. св. закрепих, мин. прич. закрепил, св. — вж. закрепявам. |
| закривя - закривиш, мин. св. закривих, мин. прич. закривил, св. — вж. закривявам. |
| закрила - само ед. Защита, покровителство. Търся закрила. Давам закрила. // прил. закрилен, закрилена, закрилено, мн. закрилени. |
| закриля - закрилиш, мин. св. закрилих, мин. прич. закрилил, св. — вж. закрилям. |
| закуска - мн. закуски, ж. 1. Първото хранене за деня сутрин или хапване след обед. 2. Малко ядене, хапване между основните хранения за подкр... |
| закърмя - закърмиш, мин. св. закърмих, мин. прич. закърмил, св. — вж. закърмям. |
| закърпя - закърпиш, мин. св. закърпих, мин. прич. закърпил, св. — вж. закърпвам. |
| закъсам - закъсаш, мин. св. закъсах, мин. прич. закъсал, св. — вж. закъсвам. |
| закътам - закъташ, св. — вж. закътвам. |
| закътан - закътана, закътано, мн. закътани, прил. 1. Който е отделен, запазен, скрит. Закътани пари. 2. Който е обграден като в кът, не е на... |
| узаконя - узакониш, мин. св. узаконих, мин. прич. узаконих, св. — вж. узаконявам. |
| екзактен - екзактна, екзактно, мн. екзактни, прил. Точен. // същ. екзактност, екзактността, ж. |
| закривам - закриваш, несв. и закрия, св.; какво/кого. Правя нещо да не се вижда; скривам от погледа; прикривам. Закривам лице с дланите си. Д... |
| закритие - мн. закрития, ср. 1. Място или предмет, което служи за прикритие, защита. Търся закритие в дъжда. 2. Във военното дело - съоръжени... |
| закупчик - мн. закупчици, м. Лице, което по длъжност закупува стоки, материали и др. за учреждение или предприятие. Работи като закупчик. |