зак - Намерени са 160 думи от търсенето |
заклет - заклета, заклето, мн. заклети, прил. 1. Който пази неизменно някакво качество, като по клетва. Заклет въздържател. Заклет ерген. 2... |
закова - заковеш, мин. св. заковах, мин. прич. заковал, св. — вж. заковавам. |
закога - нареч. С отрицание или във въпрос — означава, че времето за извършване на нещо е изтекло. Закога ще лягаш, вече се съмна. Няма зак... |
заколя - заколиш, мин. св. заклах, мин. прич. заклал, св. — вж. заколвам. |
закрит - закрита, закрито, мн. закрити, прил. 1. Който не се вижда. Закрито място. 2. Който има покрив. Закрит мост. Закрит пазар. 3. Който... |
закрия - закриеш, мин. св. закрих, мин. прич. закрил, св. — вж. закривам. |
закупя - закупиш, мин. св. закупих, мин. прич. закупил, св. — вж. закупувам. |
закуся - закусиш, мин. св. закусих, мин. прич. закусил, св. — вж. закусвам. |
закъде - нареч. За означаване в коя посока, към кое място е движението. Закъде пътуваш? • Закъде съм. Не мога да направя нищо, много съм зл... |
закълна - закълнеш, мин. св. заклех и закълнах, мин. прич. заклел и закълнал, св. - вж. заклевам. |
закален - закалена, закалено, мн. закалени, прил. 1. Който е добил физическа и нравствена издръжливост; кален. Беше закален и не настиваше. ... |
закалка - само ед. Добита от закаляване издръжливост. Имам добра закалка. |
закарам - закараш, св. — вж. закарвам. |
закачам - закачаш, несв. закача, св.; какво. 1. Поставям някъде да виси. Закачих си палтото на закачалката. 2. Прикрепям към нещо. Закачих к... |
закачка - мн. закачки, ж. Шега, задяване. • Имам закачка (с някого). Имам приятелски, интимни отношения. |
закашля - закашлиш, мин. св. закашлих, мин. прич. закашлил, св. — вж. закашлям. |
заквася - заквасиш, мин. св. заквасих, мин. прич. заквасил, св. — вж. заквасвам. |
заклатя - заклатиш, мин. св. заклатих, мин. прич. заклатил, св. — вж. заклащам. |
заклещя - заклещиш, мин. се. заклещих, мин. прич. заклещил, се. — еж. заклещвам. |
заклиня - заклиниш, мин. св. заклиних, .мин. прич. заклинил, св. — в.ж. заклинвам. |