ж--- - Намерени са 27 думи от търсенето |
жанр - жанрът, жанра, мн. жанрове, (два) жанра, м.1. Род произведения на някакво изкуство, отличаващи се със сюжетни и стилови особености... |
жаба - мн. жаби, ж. Дребно, безопашато земноводно животно с дълги задни крака за скачане и/или за плуване, най-често зелено или кафяво. •... |
жабо - мн. жаба, ср. Набран нагръдник от тънък плат или дантела към дамска блуза или мъжка риза. |
жаля - жалиш, мин. св. жалих, мин. прич. жалил, несв. 1. Изпитвам жал, скръб. 2. Кого. Изпитвам съжаление, съчувствие. 3. Какво. След отр... |
жаря - жариш, мин. св. жарих, мин. прич. жарил, несв. 1. Кого/какво. За слънце — излъчвам силна топлина, паря, изгарям. Жари нивите. 2. П... |
жега - само ед. 1. Парлива горещина на нагрят от слънцето въздух; зной. Навън е голяма жега. 2. Горещина, нажежен въздух, не от слънце. Г... |
жена - мн. жени, ж. 1. Човек от противоположния на мъжа пол в зряла възраст. Равноправие между мъжа и жената. 2. Омъжено лице от този пол... |
жига - само ед. Стар народен английски танц с бързо темпо. |
жила - мн. жили, ж. 1. Разг. Кръвоносен съд. Гореща кръв тече в жилите му. Изпъкнала жила. 2. Разг. Сухожилие. Вратни жили. 3. Разг. Разк... |
жица - мн. жици, ж. 1. Гъвкава метална нишка, употребявана предимно като електропроводник. По жиците са накацали ластовички. 2. Кабел. 3.... |
жужа - жужиш, мин. св. жужах, мин. прич. жужал, несв. 1. За насекомо — при летене издавам с крила характерен шум; бръмча. Пчелите жужаха ... |
жъна - жънеш, мин. св. жънах и жънах, мин. прич. жънал и жънал, несв. 1. Какво, с какво. Режа със сърп или машина над корена стъблата на ... |
жлъч - жлъчта, само ед., ж. Силна ненавист, омраза, злоба, обикн. изразена с думи, с усмивка. |
жълт - жълта, жълто, мн. жълти, прил. Който има цвят на злато или вътрешност на яйце. Жълти цветя. • Жълт печат. Печат с булевардно, сенз... |
живо - нареч. 1. Пъргаво, бързо, бодро, енергично; дейно. Крача живо. Говоря живо. Участвам живо. 2. Като заповед - бързо. Вървете по-жив... |
жиго - само ед. Вид ястие — печен овчи бут. |
жило - мн. жила, ср. 1. Заострен пробождащ орган у някои насекоми, с който жилят, като изпускат отровна течност. Пчелно жило. Отровно жил... |
жито - мн. жита, ср. 1. Само ед. Едногодишно тревисто растение, даващо зърна, от които се прави брашно за хляб; пшеница; зърната на това ... |
жуля - жулиш, мин. св. жулих, мин. прич. жулил, несв. 1. Какво. Трия, претривам кожа или друга повърхност. Ремъкът жули шията на коня. 2.... |
жумя - жумиш, мин. св. жумях, мин. прич. жумял, несв. 1. Стоя с притворени очи, обикн. поради силна светлина. 2. Стоя със затворени очи. ... |