| ч--а- - Намерени са 17 думи от търсенето |
|---|
| чатал - мн. чатали, (два) чатaла, м. 1. Дървен прът, раздвоен в края си; разсоха. 2. Прен. Разг. Част от човешкото тяло - от кръста на... |
| читак - мн. читаци, м. Остар. Пренебр. Турчин. |
| чукар - мн. чукари, (два) чукара, м. Остра скала, зъбер. По тия чукари едва ли някога е стъпвал човешки крак. |
| чакал - мн. чакали, (два) чакала, м. Хищно диво животно от рода на кучето. |
| чакам - чакаш, несв. 1. Какво/кого. Намирам се някъде, докато се появи някой или стане нещо, което знам предварително. Чакам влак. Чакам д... |
| чепат - чепата, чепато, мн. чепати, прил. 1. Който има чепове; чворест. 2. Прен. Неогладен, неравен. Чепата тояга. 3. Прен. Разг. За човек... |
| чинар - мн. чинари, (два) чинара, м. Вид едро дърво — силноразклонено, с длановидноизрязани листа и топчест плод; източен платан, яблан. |
| чирак - мн. чираци, м. 1. Остар. Младеж, който учи занаят при майстор. 2. Прен. Разг. Човек, който не е усвоил напълно някаква работа. |
| читав - читава, читаво, мн. читави, прил. Разг. Невредим, цял. |
| чобан - мн. чобани, м. Разг. Овчар, пастир. |
| чувал - мн. чували, (два) чувала, м. Голяма торба от плат, зебло или найлон за съхранение на вещества в насипно състояние, на зърнени хран... |
| чувам - чуваш, несв. и чуя, св. 1. Какво. Възприемам със слуха си звукове. Не чувам добре какво говориш. 2. Притежавам способност да възпр... |
| чудак - мн. чудаци. Странен човек, особняк. |
| чудат - чудата, чудато, мн. чудати, прил. Който има нетипично, странно, особено поведение, форма съдържание и др.// същ. чудатост. |
| чукам - чукаш, несв. 1. Какво. Удрям с чук; заковавам. Той чукаше гвоздея, за да го забие. 2. Какво. С удряне раздробявам предмет на части... |
| чумав - чумава, чумаво, мн. чумави, прил. 1. Който е заразен с чума, болен от чума. 2. За време — през който има чума. Чумава година. 3. Р... |
| чухал - мн. чухали, (два) чухала, м. Малка нощна птица, подобна на бухал. |