жужиш, мин. св. жужах, мин. прич. жужал, несв. 1. За
насекомо — при летене
издавам с крила
характерен шум;
бръмча. Пчелите жужаха весело. 2. Прен. За
машина, уред, множество от хора — издавам монотонен звук при движение, говор; бръмча. Залата жужеше недоволна.