ета - Намерени са 154 думи от търсенето |
планета - мн. планети, ж. 1. Небесно тяло, което се върти около своето слънце и свети с отразена светлина. Най-далечната планета в Слънчеват... |
премета - преметеш, мин. св. преметох, мин. прич. премел, св. — вж. премитам. |
прочета - прочетеш, мин. св. прочетох, мин. прич. прочел, св. — вж. прочитам. |
разчета - разчетеш, мин. св. разчетох, мин. прич. разчел, св. — вж. разчитам. |
решетар - решетарят, решетаря, мн. решетари, м. Майстор на решета. |
сметало - мн. сметала, ср. Уред, състоящ се от няколко свързани заедно пръчки с по десет нанизани на тях топчета, който се използва за смята... |
сметана - само ед. 1. Мазен слой на повърхността на млякото. 2. Същият продукт, отделен при обработка на млякото за самостоятелно приложение... |
тетанус - само ед. Тежка инфекциозна болест, която се развива вследствие от замърсяване на рани. |
дилетант - мн. дилетанти, м. Лице, което се занимава с някоя наука или изкуство без специална подготовка за това; любител, лаик.// прил. диле... |
етажерка - мн. етажерки, ж. Малък подвижен мебел с рафтове, обикн. за книги. |
металоид - мн. металоиди, м. Химичен елемент, който проявява метални свойства, но не е метал; неметал. |
метафора - мн. метафори, ж. Спец. Стилна фигура, изразяваща се в преносна употреба на думите и словосъчетанията поради аналогия, сходство, ср... |
наметало - мн. наметала, ср. Горна дреха без ръкави; пелерина. |
летаргия - само ед. 1. Спец. В медицината — прилично на сън болестно състояние, понякога с почти незабележим пулс и дишане. Болният е в летар... |
металург - мн. металурзи, м. Специалист по металургия. |
метатеза - мн. метатези, ж. Спец. Разместване на звуковете в дадена дума за по-лесен изговор. |
мускетар - мускетарят, мускетаря, мн. мускетари, м. Истор. 1. Средновековен войник, въоръжен с мускет. 2. Френски войник от дворянски произхо... |
плетачка - мн. плетачки, ж. Жена плетач. |
плетачен - плетачна, плетачно, мн. плетачни, прил. Който служи за плетене. Плетачна машина. |
преплета - преплетеш, мин. св. преплетох, мин. прич. преплел, св. — вж. преплитам. |