само ед. 1. Спец. В медицината — прилично на сън болестно
състояние,
понякога с
почти незабележим пулс и дишане. Болният е в летаргия. 2. Прен. Бездействие, застой, инертност. Изпадам в летаргия. Летаргията на робството. // прил. летаргичен, летаргична, летаргично, мн. летаргични. Летаргичен сън.