мн. еснафи, м. 1. Истор. Само ед. През Възраждането — местна организация на лицата от единзанаят. Златарски еснаф. 2. Остар. Лице занаятчия, дребен собственик. 3. Пренебр. Духовно ограничен човек, затворен в кръга на битовите си интереси и на ежедневието си. Тоя град е пълен с еснафи. // прил. еснафски, еснафска, еснафско, мн. еснафски.
Съновник: Еснаф
Подобен сън във всички възможни разновидности е предупреждение да избягваш поне временно да работиш с пари, да ги съхраняваш или да извършваш каквито и да е действия с тях.