мн. занаяти, (два) занаята, м. 1. Дейност за ръчно изработване на изделия, която се владее професионално. Уча занаят. Практикувам занаят. 2. Професия, занятие. Занаятът ми е да пиша книги. 3. Професия, практикувана без творчески дух. Смятат изкуството за занаят. • От занаята (е). За жена - проститутка. • Изпичам се в занаята. Научавам се добре да върша нещо. • Хващам занаят. Научавам занаят.
Съновник: Занаят
да имаш насън, е добър знак: ще те почитат в обществото. друг ако е занаятчия, ще зависиш от милостта и добрата воля на непознат.