| епи - Намерени са 72 думи от търсенето |
|---|
| депилатор - мн. депилатори, (два) депилатора, м. Средство за депилация. |
| депилация - само ед. Отстраняване на окосмяването по тялото. |
| епитрахил - мн. епитрахили, (два) епитрахила, м. Част от свещеническите одежди във вид на широка и дълга лента, която се надява на врата по вр... |
| епицентър - мн. епицентрове, (два) епицентъра, м. 1. Спец. Област от повърхността на земята, която се намира над/под огнище на земетресение, я... |
| пътеписец - мн. пътеписци, м. Автор на пътеписи. |
| епископия - мн. епископии, ж. Църковна област, управлявана от епископ. |
| преписвам - преписваш, несв. и препиша, св. 1. Какво. Пиша дословно същото отново, на ново място. Преписвам задачата на чисто. 2. Какво. Правя... |
| преписвач - мн. преписвачи, м. Човек, който преписва от друг или от нещо друго. |
| препитвам - препитваш, несв. и препитам, св.; кого. Задавам различни въпроси на различни хора върху един и същ учебен материал. Препитвам учен... |
| раболепие - само ед. Робско поведение в угода на някого, който има по-силни позиции; угодничество, сервилност. |
| епикуреец - мн. епикурейци, м. Човек, който обича удоволствията в живота и комфорта. // прил. епикурейски, епикурейска, епикурейско, мн. епику... |
| епидермис - само ед. Спец. Най-горният слой на кожата. |
| епилепсия - само ед. Спец. В медицината — хронично заболяване с внезапни припадъци и загуба на съзнанието. |
| епилептик - мн. епилептици, м. Лице, което страда от епилепсия. // прил. епилептичен, епилептична, епилептично, мн. епилептични. Епилептичен п... |
| епиграфика - само ед. Наука за разчитане и тълкуване на древните надписи. |
| епигонство - само ед. Проява на епигон; подражателство. |
| епизодичен - епизодична, епизодично, мн. епизодични, прил. Случаен, непостоянен, незначителен. С епизодичен характер. // нареч. епизодично. |
| препитание - само. ед. Прехрана. |
| архиепископ - мн. архиепископи.Духовно лице, което управлява църковна област от няколко епископства. |
| епистоларен - епистоларна, епистоларно, мн. епистоларни, прил. Спец. За литературно произведение — който е написан във форма на писма и/или разм... |