| епи - Намерени са 72 думи от търсенето |
|---|
| ези - само ед. Една от двете страни на монета — на която е означена стойността и. |
| епик - мн. епици, м. Писател, автор на епически произведения. |
| пепит - само ед. 1. Десен на плат с дребни квадратчета или ромбчета в два цвята. 2. Плат с такъв десен. // прил. пепитен, пепитена, пепите... |
| сепия - мн. сепии, ж. 1. Морско мекотело, което при опасност изхвърля кафяво вещество. 2. Спец. Боя с кафяв цвят, получена от това животно... |
| тепих - мн. тепихи, (два) тепиха, м. Специално очертан и застлан терен за спортна борба. |
| епигон - мн. епигони, м. Привърженик на литературно, научно и др. направление, който не проявява творческа оригиналност, а механично повтар... |
| епизод - мн. епизоди, (два) епизода, м. 1. Случка, отделен момент от някакъв минал процес. Това са интересни епизоди от пребиваването ни в ... |
| епилог - мн. епилози, (два) епилога, м. Спец. В литературата — заключителна част в някои художествени произведения, в която накратко се раз... |
| лепило - мн. лепила, ср. Лепливо вещество, предназначено за плътно съединяване на едно нещо с друго. Залепвам плика е лепило. Лепило за кож... |
| репица - само ед. Вид маслодайно растение, подобно на рапица. // прил. репичен, репична, репично, мн. репични. Репично масло. |
| епител - само ед. Спец. Покривна тъкан, която съставя горния слой на кожата у човека и животните. // прил. епителен, епителна, епително, мн... |
| епитет - мн. епитети, (два) епитета, м. Спец. В поетиката — художествено определение на предмет за по-голяма изразителност. |
| епичен - епична, епично, мн. епични, прил. 1. Епически. 2. Прен. Славен, величав, тържествен. Епични събития. |
| препис - мн. преписи, (два) преписа, м. Преписан текст — обикновено на документ или на част от документ. Препис на диплома. |
| препия - препиеш, мин. св. препих, мин. прич. препил, св. — вж. препивам. |
| чепици - чепик, м. Разг. Обувки. Купих си нови чепици. // същ.умал. чепички само мн. • Къде го стяга чепикът. Разг. Какво го притеснява. |
| епиграф - мн. епиграфи, (два) епиграфа, м. 1. Изречение, кратък цитат, изведен от автора в началото на произведението му, който трябва да по... |
| пътепис - мн. пътеписи, (два) пътеписа, м. Съчинение, в което се описват неща, видени по време на път; пътни бележки. // прил. пътеписен, пъ... |
| епископ - мн. епископи, м. Спец. Висше духовно лице в християнската църква. // прил. епископски, епископска, епископско, мн. епископски. Епи... |
| епитроп - мн. епитропи, м. Спец. Лице, което се грижи за паричните средства на църквата; църковен настоятел. |